Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Война на два фронта би била истинска катастрофа, генерале — каза Карвок. — Превземането на Кес само по себе си ще изисква сериозна концентрация на усилия от наша страна.

— А дори да заобиколим някак градовете на мухородните — отбеляза един от полевите майори, — те пак могат да ни атакуват в гръб или най-малкото да прекъснат снабдителните ни линии.

— Факт е, че не сме наясно с какви бойни единици и оръжия разполагат — добави майор Маан. Теорнис и другите от пратеничеството явно го бяха впечатлили дълбоко. — Паешките земи са много големи, това поне го знаем, и биха могли да прехвърлят войски по море…

— Да, майоре — прекъсна го грубо Алдер. Само допреди няколко часа животът му беше толкова предсказуем. Разговорът с Теорнис обаче го беше населил с твърде много усложнения. Алдер беше войник, а не дипломат и не искаше той да е генералът, който ще поведе армията си срещу противник, за когото се знае толкова малко.

— Пратете най-бързия ни куриер обратно в Аста — нареди той. — Трябва да знам каква е имперската политика по този въпрос.

А междувременно Четвърта армия щеше да бездейства.

„Облачен“ наближи Хелерон в ясно време, но градът се различаваше драматично от спомените на Тото. Не че го помнеше с особено добри чувства, но сегашният Хелерон му приличаше повече на Мина — улиците му бяха пълни с войници от редовната и помощната войска на осоидите, а от надменността на местните нямаше и помен.

Генерал Малкан беше дошъл да ги посрещне лично на летището. Здрависа се сърдечно с Дрефос, а младежкият му ентусиазъм беше за завиждане. Не изглеждаше много по-голям на години от Тото.

— Полковник Дрефос, за мен е чест — каза той. — Откакто научих, че тръгвате насам, пратих чиновници да опишат дейността на всяка леярна и фабрика в града.

— Много любезно от ваша страна, генерале — благодари Дрефос. — Моите хора пристигнаха ли вече?

— И хората, и машините. Пристигнаха заедно с гарнизонното поделение.

— Чудесно. — Дрефос се обърна към Тото. — Успя ли да обмислиш подобренията?

— Да, майсторе. — Брулен от ледения вятър на борда на „Облачен“, свит до обшивката на часовниковия двигател, той се бе постарал да запише и начертае подобренията в конструкцията. „Всичко това е заради Салма. Сключих сделката и сега трябва да спазя поетите задължения“ — с тази мисъл се бе утешавал през цялото време. Но извън нея умът му беше изцяло зает с изчисления и принципи на механиката.

— Тогава нека му отпуснем колана в Хелерон — предложи с трудно сдържано нетърпение Дрефос. — Цял един град е на наше разположение, а това не се случва всеки ден. Генерал Малкан, покажете ми какво имате за нас, моля.

„Откога си мечтая да видя хелеронските фабрики отвътре — помисли си с ирония Тото, когато влезе в първата. — Но никога не ми е хрумвало, че ще бъде така.“ Тоест като завоевател, като имперски занаятчия, но също и като майстор, а не като обикновен работник. Когато влезе в цеха заедно с Дрефос и другите подбрани от него занаятчии, завари пълно бездействие. Огромна тълпа от работници се беше събрала — персоналът на три цеха, стояха и чакаха новите си заповеди. Малкан беше осигурил необходимото със завидна бързина и Тото си даде сметка, че този генерал е от новата порода осородни офицери. Не беше роб на карти, стратегии и бавно придвижване на военни формирования. Не, Малкан уважаваше занаятчиите и харесваше начина, по който те можеха да печелят войни по-ефективно и по-бързо отвсякога. Дрефос беше най-добрият занаятчия на западния фронт и Малкан държеше да задоволи всячески изискванията му.

— Аз съм полковник от помощни войски Дариандрефос — представи се полуродният и гласът му изкънтя от рампата, на която беше застанал, чак до другия край на огромното хале. — Ще се обръщате към мен с „майсторе“ или „господине“. И което е по-важно, ще изпълнявате инструкциите без излишни въпроси, без спорове, без критики. Не искам да храните илюзии за положението си тук.

Присвил очи, Дрефос плъзна поглед по работниците на Хелерон. Беше свалил качулката си, за да знаят какъв е.

— Тези мъже и жени с мен — продължи той, — са моят елитен персонал. Ще се обръщате към тях почтително и ще следвате дословно инструкциите им. Когато ме няма, те говорят от мое име.

Тото ясно усещаше негодуванието, излъчващо се от тези отрудени хора, чийто живот внезапно е бил яхнат от нови господари. Проблемът не беше в това, че фабриката им се е сдобила с нов собственик, който раздава заповеди, нито дори, че собственикът е чужденец. Не, гневеше ги фактът, че Дрефос е полуроден, при това полуроден молецоид, наполовина издънка на суеверното, примитивно племе, което тормозеше мините и каменоломните северно от града. И ето го тук, твърди, че е занаятчия и техен началник по силата на ужасни обстоятелства.