Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Самият аз не храня илюзии за положението си тук. Вие ме намразихте от пръв поглед и ще продължите да ме мразите. Аз, от друга страна, нямам никакви чувства към вас, нито колективно, нито индивидуално — заяви Дрефос. — Искам да сте наясно какво точно означава това. Означава, че ако някой от вас привлече вниманието ми по незадоволителен за мен или за някой от хората ми начин, то този човек ще послужи за назидание. Работете усърдно, за да не привлечете вниманието ми, и това ще е от полза за всички.

Вместо да ги усмири, последното предизвика нова вълна на негодувание, което пък извика крива усмивка върху лицето на Дрефос.

— Сигурно сте чули от управниците си, че между Хелерон и Империята на осите е постигнато приемливо споразумение. Не е така. Вие сте наша собственост. Ние заповядваме, вие изпълнявате. Ако някой от тук присъстващите има възражения, приканвам го да ги изложи.

Даде знак и десетината осородни войници застанаха мирно.

— Нека всички тези хора се върнат на работните си места — нареди той. — Но бригадирите доведете при мен. На тях имам да кажа още нещо.

После, видимо доволен от себе си, се обърна към Тото и другите от „елитния персонал“.

— Какво ще кажете?

— Няма да ви служат охотно — отсъди Касзаат. — Поне в началото. Гневни са и сърдити.

— Нищо чудно — сви рамене Дрефос без грам притеснение. — Важното е, че са висококвалифицирани, а само в Хелерон квалификация като тяхната се приема за нещо естествено. Никъде другаде не можеш да сложиш ръка върху толкова много опитни специалисти. И ние трябва да направим така, че талантът им да е изцяло на наше разположение. — Обърна се към тримата, двама мъже и една жена, които войниците доведоха при него на рампата. — Така — огледа ги внимателно той. — Вие сте моите бригадири, нали?

Двама от тримата се задоволиха с кимване, но третият се показа като по-съобразителен.

— Да, майсторе.

— Майстор — повтори Дрефос. — Една така нееднозначна дума, не мислите ли? — Тримата бригадири го гледаха с празен поглед и той обясни: — За вас „майстор“ е титла, знак за голяма почит, обръщение към преподавателите от Академията, към магнатите, към първенците във вашата общност. Сред осородните пък така наричат всеки, който притежава роб и следователно има правото да се разпорежда с живота и смъртта му. — Усмивката му беше тънка и сурова. — Вие избирате какво значение ще влагаме в тази дума оттук нататък. Ясно ли се изразявам?

Очевидно се беше изразил достатъчно ясно, защото тримцата кимнаха унило и измънкаха по едно: „Да, майсторе.“

— Очаквам да възникнат проблеми — продължи той. — От страна на мързеливите, нахалните, склонните към неподчинение, лишените от талант.

— О, не, майсторе — обади се жената. — Не се безпокойте. В нашите цехове няма лентяи. Нито бунтовници.

— Не ме разбрахте правилно — каза Дрефос. — Аз не просто очаквам проблеми, аз ги изпреварвам. Защото във всяка група работници има мърша, може би по десетина във всяка фабрика.

Бригадирите се спогледаха, но никой не събра куража да отрече.

— Очаквам от вас тримата — обясни доволно Дрефос — да ми направите списък на тези хора и да го предадете на войниците ми. Очаквам трийсетина размирници да ми бъдат доведени в рамките на първите пет дни от съвместната ни работа. Изберете онези, които имат най-малък дял в общите усилия, които са склонни да се забъркват в проблеми или просто не са ви симпатични. Не ме интересуват критериите ви, но ще бъда крайно разочарован, ако моите очаквания не се оправдаят.

Двамата мъже кимнаха бавно. Толкова умърлушени хора Тото отдавна не беше виждал. Жената обаче каза:

— Простете, майсторе, но… какво ще стане с тях, след като ги предадем на войниците?

— Ще им бъде позволено да участват в друг аспект на творческия процес — отговори Дрефос.

Жената пребледня, а после войниците подкараха тримата обратно.

— Така, мисля, че положихме обещаващи основи на бъдещото ни сътрудничество — отбеляза Дрефос и погледна към занаятчиите, които беше довел със себе си. Освен Касзаат и Тото, сред тях бяха двама бръмбарородни — брат и сестра близнаци предвид удивителната си прилика, — един полуроден с кръв от бръмбар и оса, и висок близо три метра конощипороден, под чиято тежест рампата скърцаше заплашително.

— Майстор Дрефос… — започна Тото. Сцената, на която беше станал свидетел току-що, го беше смутила дълбоко.

— А, Тото — усмихна се Дрефос. Явно беше в добро настроение днес. — Видял си прототипа?