Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Научихме няколко номерца след последния си сблъсък с векианците — отбеляза Тадспар.

— Същото важи и за тях — предупреди Стенуолд.

— Така е, но вярвам, че ние се учим по-бързо. Това все пак е силната ни страна тук, в Академията. — Тадспар се наведе над картата пред Кимон. — Портите имат втора защита, панели, които се спускат от вътрешната страна. Проектът беше на баща ми, между другото. Изработени са от яко дърво с бронзова обшивка и би трябвало да издържат на силен удар от всяка обсадна машина и таран, за който се сетите. При реката има решетка. Може и да я разбият с цената на много усилия, но поне няма да ни изненадат с атака от тази посока. При релсите също има порта — екип от наши инженери я подсилва и в момента. Пристанището… и то не е съвсем беззащитно. Какъв всъщност е военноморският им състав, някой знае ли?

— Девет бронирани кораба и един много голям флагман — отвърна някой от задните редове. — Двайсетина кораба с дървен корпус. Плюс петдесетина по-малки съда и шест големи баржи, които се влачат накрая. Снабдителни кораби, предполагам.

— Пристанището ще бъде атакувано скоро — предупреди Кимон. — Аз отговарям за отбраната на западната стена. Кой отговаря за южната?

— Аз — обади се Стенуолд. Усещаше как напрежението се катери към връхната си точка. На плещите на хората тук тежеше трудната задача да овардят Колегиум, град на учени и философи, от апетитите на многохилядна и високодисциплинирана мравкородна армия, която е стегнала в пръстен крепостните му стени. — Приемам всякакви предложения.

— А как стоят нещата с нашето снабдяване? — попита Уейбрайт. — През последните дни се евакуираха стотици и въпреки това градът е по-пълен с хора отвсякога. Всички западни села са опразнени и част от жителите им са тук, без провизии, само с дрехите на гърба си.

— Винаги сме съхранявали грижливо реколтата — каза Тадспар. — Ще разпределим наличното. Би трябвало да стигне, докато дойдат сарнианците.

— Майстори — намеси се Стенуолд, — искам да повдигна един въпрос, който без съмнение всеки от нас си е задавал негласно. Последния път векианците бяха победени след намесата на Сарн, но преди това ние удържахме напора им в продължение на десетници. Векианците го знаят. Дори те не са толкова заслепени от гордост и алчност, че да са го забравили. — Плъзна поглед по колегите си, от лице към лице, и видя, че малцина са склонни да го погледнат в очите.

Кимон беше един от тях.

— Казваш, че векианците са предприели тази кампания, защото смятат, че Сарн няма да ни дойде на помощ. Или че дори неговата намеса няма да промени нещата.

— Тайно оръжие? — предположи някой.

— Това са спекулации — настоя Тадспар. — Защо сарнианци да не дойдат?

— Истината е, че ние нямаме представа за реалното положение — изтъкна Стенуолд. — Единственият безспорен факт е, че векианската армия е пред стените на Колегиум. Векианците мразят поражението, значи вярват, че могат да победят.

— Може би се надяват да превземат стените преди армията на Сарн да е пристигнала — допусна Уейбрайт. — Ако сарнианци заварят Колегиум завладян, може да се откажат и да направят кръгом.

— Казвам само, че не бива да водим тази война с презумпцията, че рано или късно Сарн ще дойде да ни спаси — подчерта Стенуолд. — Ако ще се бием, трябва да е с идеята, че можем да разчитаме единствено на себе си.

Това определено не им хареса. Видно беше, че нито един от членовете на съвета не желае да го приеме. Просто трябва да удържат, докато… това си мислеха всички. Кимон срещна погледа му и кимна.

Куриер нахлу в залата, бръмбарородна девойка, останала без дъх.

— Артилерията им започна да ни обстрелва! — съобщи тя. — Какво да правим?

Кимон стана.

— Всички офицери да заемат местата си! — нареди отсечено той. — Стенуолд?

— Тук.

— Падне ли пристанището, пада и градът, а те ще го атакуват утре или най-късно вдругиден. Чуйте всички — ако някой дойде при вас с идея как да защитим пристанището, веднага го пратете при Стенуолд. Не се знае от кой храст ще изскочи бръмбар.

Векианците нямаха равни в мобилизацията. След като приеха предложението, което Талрик и Даклан им отправиха от името на Империята, те събраха цяла армия за броени дни. Като всички мравкородни, и векианците бяха родени войници. Мълчаливият призив беше обходил целия град и също толкова мълчаливо на него се бяха отзовали хиляди. След това остана да се организира набирането на материали, машини, провизии. Но и този аспект на войната беше планиран отдавна, защото Век се бе готвил за тази кампания в продължение на десетилетия, дебнейки кога сарнианският щит ще се вдигне от омразния град на учените. Провизии и муниции чакаха на склад, машините се поддържаха в изрядна готовност. Ежегодно тактиците на Век се събираха и решаваха какво да се добави към основния план, а занаятчиите търпеливо работеха по военните си проекти.