Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Трудно беше да се отрече очевидното.

— Да, Кес е следващата ни цел — призна Алдер. — След като си подсигурим съдействието на Егел и Меро, разбира се. Но южно от Кес Империята няма амбиции, можете да бъдете спокойни.

Най-неочаквано усмивката на Теорнис се изпари, а и в цялото пратеничество настъпи рязка промяна, сякаш мразовит северен вятър е попарил пролетно напъпили дървета.

— Простете дързостта ми, генерале — каза Теорнис, — но вие си противоречите.

Алдер устоя на импулса да провери дали хората му са все така наблизо.

— В какъв смисъл? — попита той.

— Егел и Меро не са част от Равнините. Те са наши.

Алдер го зяпна.

— Не и според моите карти — възрази той.

— За вашите карти не знам, генерале, но както Егел, така и Меро са част от Паешките земи кажи-речи от възникването си като поселища. Собствените ни архиви са категорични по този въпрос.

Алдер рискува да стрелне с поглед майор Маан, който разчете това като позволение да се включи в разговора.

— Боя се, че грешите — заяви твърдо той. — Нашите агенти докладват, че въпросните два града са част от Равнините. Източник на тази информация са самите граждани на Егел и Меро.

Теорнис се засмя, не презрително, но толкова любезно, че смехът му ги прониза до костите.

— Боя се, че агентите ви са станала жертва на едно от любимите занимания на местните мухородни, а именно на навика им да се забавляват, като вкарват в заблуждение чуждоземните пътници. Дано не са допуснали и другата грешка — да купят безценни камъни или талантливи роби на занижени цени. Страхувам се, че мухородните от тези два града — макар че спокойно бихме могли да ги наречем и един град с две имена — често намират за удобно да се обявяват било за равнинци, било за поданици на Паешките земи, в зависимост кой пита. Те са лицемерна сган, която не заслужава и капка доверие, и животът ни несъмнено би бил по-лесен без тях, но те така или иначе са наши поданици. Всеки опит да им наложите волята на своята Империя би означавал, че ни обявявате война. Не съм голям стратег, но ми се струва, че подобно развитие би отслабило позициите на вашата Империя.

— Война, значи? — изръмжа Алдер.

— Надявам се, че няма да се стигне дотам. Ако ни дадете картите си, ние с радост ще внесем нужните поправки — предложи невинно Теорнис.

— Дошли сте тук с някакви си двестатина души, лорд-маршале. Какво според вас ще стане, ако реша да пратя категоричен отговор на вашия народ?

Теорнис сви рамене и преметна крак през страничната облегалка на стола си.

— Тоест да им пратите главата ми в кутия? Наясно съм с този риск, уверявам ви, и това е една от причините да натоварят мен с тази неблагодарна задача, а не сестра ми или майка ми, да речем. След подобен отговор ще се наложи да мобилизираме армиите си, а това е толкова досадно начинание, че преждевременната ми смърт би била истинска благословия. А след това армиите ни ще потеглят на война, предполагам.

Алдер присви очи.

— На ваше място не бих бил толкова спокоен, лорд-маршале. Водя със себе си автовозила, летящи машини, артилерия. Вашите хора са Неумели. С какво ще излезете срещу нас — с лъкове и стрели?

Усмивката на Теорнис стана още по-широка.

— Вярно е — отвърна той, — че самият аз не бих имал представа какво да правя с арбалет, ако някой тикне в ръцете ми едно от тези грозни неща. Ние не се главоболим с мазните машинарии, които други раси намират за толкова неустоими. Не, ние си имаме… как да се изразя… хора, които го правят вместо нас. Имаме безброй мравкородни и бръмбарородни, които работят за нас на договор, и много повече в южните сатрапии. Империята не е единствената, която има подчинени народи. Повярвайте ми, генерале, ние сме напълно в състояние да струпаме на бойното поле толкова машини, колкото е необходимо.

— Значи такава е позицията ви — каза мрачно Алдер.

— Да, и тя е позиция на отворената ръка на дружбата… макар че, понеже сте осородни, май ще е по-целесъобразно да кажем „затворената ръка“. Така или иначе, ние не искаме друго, освен мирна търговия с вашата могъща и достойна за възхищение Империя. — Теорнис скочи с лекота от стола и погледна Алдер от височината на целия си ръст. — Но ако ръката ви посегне към Егел, Меро или друг наш васал, тогава вие и ние, генерале, ще сме във война и от това никой няма да спечели.

След като се върна в лагера, Алдер свика офицерите и им разясни ситуацията.

— Мисля, че блъфират — завърши той, но малцина от присъстващите приеха заключението му за чиста монета. Личеше си по физиономиите им.