Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Ами ако ви разкрият?

— Ако ни разкрият, ще ни смъкнат кожицата парче по парче — каза Калдер. — Защото Империята и Рекеф в частност най-много мразят кръшкачи като нас.

— В момента нищо не ни заплашва — намеси се Адран. — Защото сме на разузнаване, схващаш ли? Така поне си мислят началниците ни. Занаятчията Дрефос се погрижи да отклони вниманието другаде, но човекът, който знае за нас и който ни повика, беше Норса, старшата на дъщерите на милосърдието. Дъщерите на милосърдието и Скършеният меч са на един ум, а Норса се ползва с благоволението на генерала.

— Можем да останем с вас още един ден — добави Калдер. — След това ти и мухородният ще трябва да се оправяте сами. Достатъчно далеч ще сте от армията и едва ли ще ви заплашва пряка опасност, макар че къде ще идете след това, идея си нямам.

— Ако бяхме по-близо до дома, можехме да ви упътим към някоя от явките ни — поддържаме такива в крайпътни ханове, в частни домове и прочие — каза Адран. — Само че сега сме в покрайнините на Империята. Друг съвет не мога да ви дам, освен да не тръгвате нито на юг, нито на изток.

— Нито на север — додаде бавно Калдер, — ако е вярно онова, което чувам напоследък. Така че май нямате голям избор.

Съгледвачът кацна право върху капака на транспортното автовозило, стресна водача и той го напсува. Разузнавачът не му обърна внимание, вместо това се закрепи стабилно и отдаде чест на генерал Алдер.

— Доклад за войниците пред нас, генерале.

Алдер се надигна в теснотията на маломерното пространство между водача и товарното отделение, където провеждаше скучно съвещание с майор Григан от инженерния корпус и полковник Карвок.

— Казвай — прикани той. По-рано се бе получила информация, че разузнавателен отряд е забелязал малка войска, двестатина човека, не повече, разположена на лагер право на пътя на Четвърта армия. Крайно време беше някой да установи кои са и какви са им намеренията. — Да не са бегълците от Тарк?

— Не, генерале. Осъществих контакт с тях, генерале — докладва съгледвачът.

Автовозилото се раздруса по неравния път и Алдер се хвана за един лост с единствената си ръка да запази равновесие. Навсякъде около него, отпред и отзад, Четвърта имперска армия се придвижваше с цялата си мощ. Имаше автовозила и товарни животни, коне, гигантски бръмбари и дори пустинни скорпиони, които се точеха с мили назад по пътя от Тарк. Пехотата се движеше в карета, а офицерите и занаятчиите се возеха или яздеха. Понякога хелиоптери прогърмяваха над главите им, оглеждайки терена за засади, същото правеха и голяма част от леките въздушни отряди — изпреварваха с половин миля армията и я чакаха да ги настигне.

— Кажи ми какво става, войнико — подкани го Алдер. Съгледвачът козирува отново.

— Пратеничество, генерале.

— И ти си говорил с тях?

— Видяха ме, че летя над лагера им, и ми дадоха знак, че искат да говорим. Сметнах, че рискът е оправдан.

Мъжът имаше сержантски нашивки на раменете, значи е бил избран сред множеството редници заради едно или друго свое качество. Алдер можеше само да се надява, че въпросното качество е способността му за вярна преценка.

— Имперското разузнаване твърди, че кесианците няма да ни пресрещнат на континента — каза Алдер. — Така че какво става?

— Не са кесианците, генерале. Сред тях има и мравкородни, но те са наемници. Паякородни са, генерале. Или поне няколко паякородни със своите свити.

Изражението на Алдер не се промени, но вътрешно генералът се стегна. Разширяващите се граници на Империята едва миналата година бяха наближили Паешките земи и до преговори още не се беше стигало. Скорпионородните от Ръбатата пустиня по правило се явяваха посредници в търговските връзки на Консорциума с богатите Паешки земи. А богатството им беше легендарно, макар че като нищо можеше да се окаже повече легенда, отколкото факт. Във всички случаи беше най-малкото непотвърдено. Всъщност, Алдер си даде сметка, че не знае почти нищо за владенията на паякородните южно от Равнините. Според слуховете паякоидите били богати. И умни. Земите им се простирали отвъд границите на имперските карти. И с това имперската информация по въпроса се изчерпваше.

— Не ми харесва тази работа — измърмори той.

— Искат да говорят с вас, генерале — докладва разузнавачът.

— Не се и съмнявам. Свободен си, войнико. — Съгледвачът едва се бе отлепил от капака на автовозилото, когато Алдер даде знак на един мухороден куриер.