Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Провиждащи Ахеос от Тарн — произнесе мъжът с ясна дикция. — Госпожице Челядинка Трудан от Колегиум. Делата ви напоследък са доста впечатляващи. Знаете ли кои сме ние?

Че и Ахеос се спогледаха.

— Вие представлявате мистерите, господине — каза Ахеос.

— Ние сме мистерите, поне що се отнася до присъствието им в Сарн понастоящем — обясни плешивият молецоид. — Това сме всичките.

Двамата новодошли се спогледаха отново под безизразните погледи на домакините.

— Дойдохте при нас с предупреждение за Империята на осите. Ние знаем, разбира се, за тези диваци и нямаме желание да се забъркваме в делата им, нито като съюзници, нито като врагове. Още по-малко склонни сме да откликнем на призива на някакъв бръмбаророден магнат. Ние отдавна сме се оттеглили от грозния и агресивен свят, който вашата раса построи, и не бихме имали нищо против осородните да го затрият веднъж и завинаги.

„И сте се събрали всичките, за да ни кажете това?“ Че усети как ръката й потрепва инстинктивно върху дръжката на меча и побърза да озапти порива си. Разговорът не беше приключил. Не можеше да е приключил.

— В Тарн не се ползваш с голямо уважение, Ахеос — продължи старият молецороден, — нямаш и много приятели. Най-вече заради избора ти на любима. Ние не ти дължим нищо, още по-малко на тази жена.

„Това обида ли беше?“ Че откри, че е затаила дъх, и издиша предпазливо.

— Почитаеми, чакам вашето „но“ — каза Ахеос. — Или сте събрали толкова хора само за да ни убиете?

Последното накара Сцеле да се усмихне и Че се досети, че в по-близкото или по-далечно минало богомолкородната навярно сама е изпълнявала мокри поръчки по заповед на мистерите. Шефът на агентурната мрежа й хвърли бърз поглед, после отново насочи вниманието си към новодошлите.

— Обмислихме и този вариант, но не бихме ви повикали тук само заради това. — Смътна усмивка раздвижи лицето му. — Има и по-лесни начини. Ето го и твоето „но“, Ахеос. Положението се промени. Получихме информация, която ни принуждава да преосмислим становището си, колкото и неприятно да е това за нас. Разговарях със скририте в Доракс, както повелява стародавната традиция. Те ме повикаха, за да обсъдим подробно ситуацията. И решиха, че трябва да направим всичко възможно, за да спрем осородните — поне на първо време, докато обстоятелствата не се променят.

— Благодаря ви! — възкликна Че и той я прикова с леден поглед.

— Само не си въобразявай — каза й, — че сме променили отношението си към теб или твоя народ. Чиста случайност е, че се озовахме от една и съща страна на барикадата. Нищо повече.

— Случайност или съдба — уточни Че и веднага разбра, че е прекрачила линията на позволеното. За миг Сцеле се напрегна видимо, сякаш бе на крачка да ги нападне, но шефът й изглеждаше по-скоро замислен, отколкото ядосан.

— Съдба — повтори той като ехо. — Напоследък плетката на съдбата е неясна… — После възвърна самообладанието си и поклати глава. — Когато аз си тръгна, Сцеле ще поеме командването на мистерите в Сарн, и каквото може да се направи, ще бъде направено. Тарн няма войски, които да изпрати срещу тази Империя, но пък очите, за които мракът не е пречка, виждат всичко. И засега, докато това продължава, очите на Тарн ще работят за вашата кауза.

Минаха два дни преди да открият какво е променило решението на мистерите. Ахеос и Че се върнаха от една задача в чуждестранния квартал и завариха атмосфера на пълно отчаяние. Скуто седеше на голямата маса в общото помещение на таверната, където бяха отседнали, и гледаше с празен поглед документите, пръснати по цялата маса, че и на пода до стола му. До него беше Спера, толкова пребледняла, все едно раните й са се отворили. Трепереше и ако Скуто не беше толкова бодлив, сигурно би се лепнала за него, помисли си Че. Зад двама им Плиус седеше на стол, отпуснат тежко като чувал с картофи. Опитваше се да си запали лулата, но ръцете му трепереха и малката стоманена запалка гаснеше постоянно.

— Какво е станало? — попита Че, после въображението й се развихри. — Чичо Стенуолд! Векианците? Той да не би?…

— Не — отвърна дрезгаво Скуто. Очите му бяха зачервени, а ръцете си стискаше толкова силно, че тук-там имаше капки кръв от собствените му шипове. Че за пръв път го виждаше да се самонарани по този начин. — От Колегиум няма нищо ново. — Всъщност новини от Колегиум идваха постоянно. По цял ден бавни релсови автовозила пристигаха в депата, пълни до дупка с колегиумци, напуснали града, преди да е започнала обсадата. Че бе очаквала сред тях да има хора от различни поприща и възрасти, и наистина сред бегълците имаше много чужденци, чийто престой в града на Великата академия така или иначе се измерваше в броени години, но повечето бяха деца. Пристигаха с малки торби, побрали храна, книги, пособия за писане и резервни дрехи, и с документи, които да удостоверят самоличността им пред местните власти. Царицата на Сарн подкрепяше всячески своя съюзник в това време на преголяма нужда. С типичната си ефикасност мравкородните намираха дом на изгубените деца в семействата на свои съграждани.