Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Изглежда ми невъзможно, майстор Дрефос.

Усмивката стана по-широка и по-студена.

— Ние сме занаятчии, Тото. Ще го направим възможно.

В бездънната тишина на залата за аудиенции Спера стисна здраво ръце в опит да запази самообладание. Всички я гледаха, а най-вече жената със строгото лице на трона, и Спера се чувстваше много малка и много уплашена.

Всичко това беше по вина на Скуто и тя изобщо не трябваше да се съгласява. Дни наред бяха чакали да ги приемат. Шапкарят Плиус беше направил и невъзможното, но царицата и голяма част от двора й бяха напуснали Сарн в деня, когато Скуто и Плиус се бяха срещнали. Затова вместо аудиенция при царицата шапкарят им беше уредил кратка среща с някакъв дребен служител от царския двор и точно тогава беше възникнал проблемът.

— Чакахме достатъчно — беше заявил Скуто. — Ще ида при този твой човек, ще си уредим среща с началника му и постепенно ще вървим нагоре по веригата. Докато царицата се върне, вече ще сме опънали палатка пред вратата й.

— Скуто, на твое място бих премислил плана си — бе отвърнал шапкарят с особено изражение на лицето, сякаш с мъка сдържаше смеха си.

— Защо, какво му е на плана? — предизвика го Скуто.

— На плана — нищо. Авторът му, от друга страна…

Скуто скръсти обсипаните си с шипове ръце.

— Какво?

— Слушай — каза Плиус. — Изгърбих се да те докарам дотук и няма да ти позволя да ми провалиш усилията, като цъфнеш там и… как да се изразя? Като цъфнеш там в целия си блясък — грозен и бодлив.

— А сега ти ме чуй. Знам, че не съм пръв красавец, но…

— Скуто, ти къде работиш? В хелеронските коптори, нали? И защо там? Знам, че си добър занаятчия — продължи Плиус. — Тогава защо не работиш за магнатите, за заможната класа? Защото не си като тях, Скуто. А това тук не ти е някой хелеронски фабрикант, а царицата на Сарн. И тя не би искала да види теб, защото, нека си го признаем, никой разумен човек не би искал да те погледне втори път. Не би пожелала да приеме и мен, защото като мравкочовек от Тцени мен едва ме търпят и в чуждестранния квартал, нищо, че тук нещата уж се били подобрили. Е, какво ще направиш, Скуто?

И тогава двамата се обърнаха да я погледнат многозначително. Тя, разбира се, отказа. Отказа категорично и безапелационно, възрази многократно, мрънка и негодува, но накрая така или иначе отиде на уговорената среща с един високомерен мравкороден, който я гледаше отвисоко, защото е мухородна и чужденка. На следващия ден се срещна с по-високопоставен служител, който се държа по-любезно, но също толкова неуслужливо, а после я прие някакъв командир, който може и да имаше нещо общо с царския двор, но нямаше много време. Следващата среща бе с усмихната жена — по-късно научи, че жената е свързана с контраразузнаването и я е подозирала в шпионаж, макар че за кого се предполагаше да е шпионирала, Спера така и не разбра. Разговорът им обаче бе манипулиран така изтънко, че чак след края му Спера си даде сметка, че не е научила нищо ново, но самата тя си е казала кажи-речи всичко.

А на следващия ден шестима войници я отведоха в царския двор, което беше целта на цялото упражнение дотук, но което сега определено би предпочела да избегне. Два часа чака да я приеме мравкороден със сериозно лице, който беше един от тактиците на царицата, следователно сред най-високопоставените дворцови служители. Разговаряха цели десет минути, но тактикът не прояви и капка интерес към изложението й. Вместо това току я подпитваше за опита за покушение над царицата.

Спера за пръв път чуваше за въпросния опит и изненадата й явно е изглеждала достатъчно неподправена, защото тактикът не я разпитва дълго. От разговора стана ясно, че докато била на лов с телохранителите си, царицата имала неочаквана среща с двама векиански арбалетчици. Пишман убийците оказали яростна съпротива при опита да бъдат задържани, загинали в мелето и сега всички се тревожеха и гадаеха за какво точно иде реч.

Долу-горе по същото време пристигнала вестта, че векианската армия е в поход, но не към Сарн, а към Колегиум. Оттогава Сарн бил под тревога, мобилизирал войски и автовозила, готов да защити съюза си със своите бръмбарородни съседи.

На следващия ден царицата прати да доведат Спера. И ето я сега, с нищожния си ръст от метър и двайсет, с простовати и мърляви дрехи, стои пред царския двор на Сарн.

Мравкородните нямаха нужда от стотици зрители, за да се знае как вървят държавните дела. По мисловната връзка целият град можеше да чуе какво се казва в залата за аудиенции, ако управниците го сметнеха за необходимо. В залата имаше само петнайсетина мъже и жени, насядали около дълга маса. Масата беше висока и се наложи един слуга да донесе столче, на което Спера да стъпи, за да я виждат.