Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

„Важи за всички ни — помисли си той. — Пораснахме. Че порасна, когато осоидите я плениха и я вързаха на масата за изтезания. Тиниса, когато откри истината за произхода си. Мен ме закали острието на меч… а Тото е пораснал тук и сега. Оставихме детинщините зад гърба си и отворихме очите си за света такъв, какъвто е.“

По лицето на Тото имаше влажни следи, нищо че той кривеше уж гневно физиономия, за да скрие отчаянието си.

„Нямам нито правото да се правя на мъченик, нито силата.“

— Съжалявам, Тото — каза тихо Салма. — Дано откриеш, че си постъпил правилно.

Тото бе предположил, че Четвърта имперска армия ще се раздели — едната й част ще тръгне на запад с генерал Алдер, а другата ще остане да варди полуразрушения Тарк. Но гарнизонните задължения бяха под нивото на Шиповете, така че откъм пустинята, отново с помощта на скорпионородни водачи, пристигна нова войска. Оказа се, че гарнизонните поделения са различни от редовната армия. Първо, делът на помощната войска беше по-голям, близо една трета, а от осородните повечето бяха ветерани, заслужили по-лека служба след стажа си на бойните полета. Всичко това Тото научи от Касзаат. Гарнизоните се командвали от губернатор, който обикновено бил и полковник от имперската армия. Командването на гарнизон не било толкова престижно като командването на редовна войска, обясни Касзаат, но губернаторският пост осигурявал контрол над цял един град и това било идеалната възможност да се сдобиеш както с власт, така и с лично богатство. Не един генерал охотно приемал такова понижение.

Но генерал Алдер явно не беше от този вид — вече се бе заел да организира похода на Четвърта армия на запад. Макар да не вярваше, че ще получи отговор, Тото бе попитал Дрефос и остана изненадан, когато той му отговори, че планът е много прост.

— Мухородните поселища Егел и Меро ще бъдат приканени да приемат имперска протекция. Предвид плахата си и прагматична природа мухоидите едва ли биха поели риска да отхвърлят предложението. След това армията ще продължи към островния град-държава Кес.

Тото знаеше, че заедно с гарнизонното поделение са пристигнали провизии и амуниции, които да попълнят резервите на Четвърта армия. И не само това. Две дузини бойни хелиоптери почиваха на летището край лагера в компанията на четири транспортни — огромни и чудовищно грозни машини, които можеха да поберат по триста войници в откритата клетка на търбусите си.

— Ще ги използват срещу въздушната флота на Кес, нали? — предположи той.

— Да — кимна Дрефос. — Сред войниците ни има такива, които могат да прелетят цялото разстояние от континента до острова, но повечето ще се уморят по средата на пътя и ще изпопадат като гнили круши в морето. Затова ще ги транспортираме на вълни. Повечето ще умрат над Кес, но преди това ще унищожат летящите им машини, кавалерията от летящи насекоми и каквото друго кесианците хвърлят срещу нас. След това въздушните кораби ще засипят със запалителни бомби флотата им, която сигурно е значителна, и с каменоломни снаряди морската дига и артилерията. След това ще опожарим самия град и ще започнем да стоварваме войски. По мои сметки превземането на Кес ще отнеме на генерал Алдер три пъти повече време от превземането на Тарк, отчасти защото Кес е по-лесен за отбрана, отчасти защото аз няма да съм там.

Тото кимна. Звучеше логично.

— Но скоро и ние ще тръгнем на път — продължи Дрефос, — и не ще видим нищо от кесианската кампания. Вярвам, че генерал Алдер ще прояви и този път обичайната си смесица от военна ефективност и пълна липса на въображение. — Тръгна назад към палатката с характерното си накуцване. — Но преди това има нещо, за което искам да чуя мнението ти, Тото.

Младежът забърза след него. И за пореден път се учуди на свободата, с която се ползваше. Изглежда жълто-черният десен на дрехите му беше достатъчен да го защити от преследване, макар да не му спестяваше неприязнените погледи на осородните.

В палатката си Дрефос беше подредил малка работилница с най-фините инструменти, които Тото беше виждал някога. Имаше точило за метал, леярски черпак, комплект восъчни отливки и изобщо всичко необходимо, за да се подменят чаркове и да се поддържа в отлично състояние машинният парк. Когато се обърна, Дрефос държеше нещо в ръце — нещо дълго и увито в тъмен плат — и като никога изглеждаше в плен на нерешителност.

— Ти си талантлив занаятчия, Тото — започна той. — И точно затова те взех при себе си.