Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Даде знак на хората си, които останаха безмълвни също като мравкородните. Един войник от леките въздушни отряди излезе напред и козирува. В лявата си ръка държеше увито с плат копие.

По знак на Карвок мъжът се издигна във въздуха и описа изящна дъга към покрива на царския двор. Там нямаше герб или знаме, което да свалят, затова войникът се видя принуден да обиколи част от покрива пред напрегнатите погледи на мълчаливата публика, докато намери подходяща цепнатина в каменните блокове. С решителен жест войникът заби върха на копието дълбоко в камъка на двореца и в сърцето на Тарк. После развърза връзките, вятърът улови плата и развя шарките му в черно и златно.

Само след пет дни бомбардировка град Тарк беше паднал в ръцете на Империята.

А след падането му осородните поеха контрола с твърдата ръка на богат опит. Назначиха свои представители, които да управляват покореното население чрез заповеди, предавани по мисловната мрежа на мравкоидите и по този начин да стигат до целия град. Дрефос и генерал Алдер се разходиха по улиците на победения град, където обезоръжените таркианци разчистваха руините на домовете си. Мравкородните работеха мълчаливо и двамата мъже усещаха безмълвния шок, който изпълваше разстоянието между умовете на победените: „Как се стигна дотук?“

— Честно казано, тази тишина не ми вдъхва доверие — отбеляза генералът. Придружаваше го почетна стража от дузина пазители, неумолими в тежките си метални доспехи.

— Защото не разбирате мравкородните, генерале — каза Дрефос.

— А ти ги разбираш, така ли?

— Аз полагам усилия да опозная хората, срещу които ще бъдат използвани машините ми, за да внеса подобрения и да ги направя по-ефективни. Таркианците са стигнали до извода, че по-нататъшната съпротива срещу Империята ще доведе до непосилни загуби и разрушение, затова се предадоха.

— Но след време ще въстанат.

— Всички подчинени раси го правят рано или късно, даде ли им се възможност — изтъкна с небрежен тон Дрефос, а после уточни: — С изключение на пчелородните. Те изглежда не са в състояние да му хванат цаката.

— А и онази рота, която се измъкна. — Алдер поклати глава. Случилото се не бе фигурирало в неговите планове. Осемстотин таркианци се бяха изсипали внезапно през западната порта и бяха пробили имперската блокада — при това с лекота, защото ходът им беше неочакван. Самият Алдер беше наблизо и видя с очите си пробива, видя и как таркианските войници напускат родния си град в добър ред, с гвоздистрели и тежки арбалети по фланговете. Леките въздушни отряди на осоидите, които се втурнаха да ги преследват, бяха поразени за броени минути, а Алдер си бе дал сметка, че не може да отдели повече хора за преследването на бегълците точно когато около царския двор се вихреше решителната битка. Затова се задоволи да подсили западния периметър в очакване на външна атака, която да пробие обсадата, но онези осемстотин таркианци така и не се върнаха. Изчезнали бяха вдън земя.

— Онова, тяхното, бягство ли беше? — зачуди се на глас той. — Куражът им е изневерил, или какво?

— Изтеглянето им е било планирано, генерале. Убеден съм в това — каза Дрефос. — Тепърва ще си имаме работа с тях.

Алдер кимна мрачно.

— А онова за владетеля им, вярваш ли го? — попита. — Още нещо, което не ми вдъхва доверие. На мен всички мравкородни ми изглеждат еднакви.

— Вярвам го напълно и безусловно, защото това е бил единственият разумен начин да се излезе от патовата ситуация — обясни Дрефос. — Ако беше останал начело, без значение колко неприемлива е била последната му заповед, поданиците въпреки всичко са щели да чакат следващата. И никога нямаше да оставят оръжията. Щеше да ги крепи надеждата, че царят обмисля следващ ход, който да обърне играта.

— Игра? — Алдер плъзна поглед по телата на мъртви осородни войници пред портите на двореца, които оцелелите изнасяха едно по едно. — За теб това е игра, така ли?

— За всички ни е игра, генерале, пък била тя и с високи залози. Царят е трябвало да си отиде и го е знаел.

— И се е самоубил или е накарал генералите си да го убият — заключи уморено Алдер. Чел беше доклада. Първите осородни войници нахлули в тунелите под тронната зала и намерили царя мъртъв. Таркианските тактици чакали кротко, приели съдбата си. Бяха екзекутирани, разбира се. Нямаше смисъл да рискуват, като им подаряват живота. — Пратих куриер до снабдителния корпус — добави Алдер. — Администрацията, милицията, гарнизонът и роботърговците — всички ще пристигнат утре, най-късно вдругиден.