Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

„Ускорете крачка. Влезте в близък бой.“ Осородните можеха да постъпят по два начина, реши той. Или щяха да ги засипят с огън, или да разчитат на войниците си. Всичко друго би обрекло на смърт и собствените им хора.

Първата бомба изсвистя недалеч пред тях, възпламени се във въздуха и изпече двайсетина осородни войници. Останалите се юрнаха наляво и надясно да избягат от разпростиращите се пламъци.

Но над главите им имаше още един въздушен кораб и без да забавя крачка, Паропс предаде тази информация в двора. Осородните войници отстъпваха панически и предаваха без бой опожарените улици.

Втората бомба експлодира близо до последните редици на ротата му, сред онези, които най-малко можеха да се защитят. Обикновени граждани на Тарк с мечове и арбалети пламнаха като факли — коса, кожа, дрехи, всичко избухна в пламъци, — сгърчваха се в кратка агония и умираха в главата на Паропс. Настъплението продължаваше, а в ума на Паропс зейна тишината на липсващи заповеди. Тактиците в царския двор се мъчеха да преодолеят шока.

Видя, че осакатената рота на Джувиан е обект на още по-масирана бомбардировка, попадения разкъсваха редиците й, гранати и експлозиви падаха отвисоко и изхвърляха хора — и части от хора — във въздуха.

А после гласовете на царските тактици се появиха отново и за един кратък, но ужасяващ миг, заповедите им бяха в пълно противоречие помежду си — „продължете напред; оттеглете се; разгърнете се; сгъстете формацията“. Паропс стискаше безсилно зъби, хората му го гледаха в очакване, но той нямаше намерение да предаде и към тях паникьосаните брътвежи, които стигаха до него.

А после се чу гласът на самия цар: „Отстъпете и се разделете. Отстъпете!“ Тази заповед Паропс препредаде и изпълни незабавно. Хората му се разгърнаха и започнаха да отстъпват. Осородните войници преминаха в незабавно настъпление, жилата им раздираха въздуха, но Паропс удържа реда сред своите, нареди на част от хората си да се обръщат в движение и да стрелят по врага, после да се включат отново в строя.

Нищо не бяха постигнали. Само стотици загинаха. Битката продължаваше.

Съставът на ротата му се менеше кажи-речи ежечасно. Мястото на загиналите заемаха оцелели от други роти и взводове, разформировани поради многото жертви. Сега процентът на опълчението беше по-голям — мнозина от мобилизираните граждани носеха доспехи, взети от загинали таркиански войници и дори от осоиди, — сдобил се беше и с останките на елитно отделение, чиято численост беше намаляла драматично след ожесточена еднодневна битка в центъра на града. Оцелелите елитни войници бяха въоръжени с гвоздистрели, арбалети за многократна стрелба, пронизвачи и губители… и Паропс нямаше представа какво да прави с тях.

Вчера беше водил още една неуспешна атака — пратили го бяха като подкрепление, но когато пристигна, откри, че войниците, които трябваше да подкрепи, са избити до крак. А после въздушните кораби надвиснаха над хората му и той нареди пълно отстъпление още преди да пристигне същата заповед от царския двор. Още една изгубена улица. Още една изгубена битка. Числеността на неговата рота се менеше, ту по-голяма, ту по-малка, но като цяло броят на защитниците намаляваше застрашително.

В редките моменти, когато дръзнеше да спре мислите си на положението, Паропс разбираше, че то е лошо и все повече се влошава и че самият той не вижда изход. Оставаше му да се надява, че царят и неговите тактици имат някакъв план, нещо по-мащабно от поредицата отчаяни сражения, които така и не успяваха да задържат вражеското настъпление.

На петия ден оцелялото население на Тарк изпълваше западната половина на града, а осоидите контролираха всичко останало.

Неро обаче още беше жив. Факт, който хвърляше Паропс в недоумение, защото в неговите очи мухородният беше всичко друго, но не и боец. Но така или иначе Неро се бе оказал майстор в оцеляването въпреки натрупаните годинки, които, по всичко личеше, не бяха затъпили и на йота светкавичните му рефлекси и силния инстинкт за самосъхранение, характерен за неговата раса. Сега грозноватият дребен мъж отново клечеше на поредния прозоречен перваз и наблюдаваше отвисоко поредното сражение.

А сраженията отдавна не се водеха по краищата на града. Осоидите атакуваха самия царски двор — знаеше го Паропс, знаеха го и хората му. Искаше да се притече на помощ на двора, но преки заповеди от царя го бяха пратили в друга посока. Списъкът на живите офицери се скъсяваше всеки ден и оцелелите общуваха с владетеля много по-често отпреди. Нещо повече, владетелят на Тарк изглежда знаеше Паропс по име.