Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Всички ли сме тук? — попита той и плесна ръце. Макар градските съветници да го гледаха отвисоко заради подиума, това никак не го притесняваше. Дори напротив — не се държеше като човек, който си търси публика, а оставяше смътното впечатление, че сам ги е принудил да се качат на високо, като див звяр, който е прогонил плячката си на дърво.

Грийнуайз огледа колегите си. Хелеронският съвет си нямаше говорител — всички бяха равни и следователно никой не беше склонен да повери тази роля на някого от другите. Въпреки това един от колегите му пристъпи напред, въздебел и плешив мъж на име Скордрей.

— Младежо — подхвана тежко той, — ние сме Магнатският съвет на великия град Хелерон. Бъди така добър да се представиш и да обясниш целта на това… това присъствие. — Размаха дебелата си ръка по посока на войската, разположила се източно от града, сякаш можеше да я прогони с жест като досадна муха.

— Моля да ме извините — каза младият мъж с усмивка. — По милостта на негово императорско величество аз съм генерал Малкан от Седма имперска армия, позната също като Крилатите фурии. — Говореше някак странно, едновременно самомнително и срамежливо, под акомпанимента на широки усмивки. Поза, досети се веднага Грийнуайз. — Идвам при вас с послание и предложение от своя господар. Или избор, ако така предпочитате.

— Хм, гледай сега… генерал, значи? — започна Скордрей с очевидното намерение да завърти някоя витиевата обида. Грийнуайз побърза да го прекъсне:

— Притеснени сме, генерале, и си задаваме логичния въпрос по каква причина сте довели значителна по числеността си войска пред нашите порти — натърти той. — Несъмнено знаете, че ние от Хелерон не се замесваме във войните на другите.

Усмивката на генерал Малкан не се стесни ни най-малко.

— Простете, майстори магнати, но аз не съм запознат с местните ви обичаи в това отношение. Ще откриете, че ние от Империята сме склонни да носим обичаите си с нас навсякъде, където отидем. И ако позволите да поправя една дребна неточност в думите ви… ние не сме пред вашите порти. Вие нямате порти.

— Какво искате? — изгромоли Скордрей.

— Нека се изразя ясно и просто, господа. Аз съм човек на честта, имам и силно развито чувство за справедливост, с което се гордея. Не бих си и помислил да се възползвам от вашето добросърдечие само защото съм стоварил двайсет и пет хиляди въоръжени мъже на хвърлей камък от домовете ви, без да ви дам възможност да нарамите оръжие. По тази причина и в интерес на равния старт, ще изтегля хората си на изток толкова, колкото могат да изминат до падането на нощта. Утре, разбира се, ще се върнем. Вярвам, че това ще ви даде достатъчно време да се подготвите за евентуалните неприятности, които могат да възникнат.

— Това е немислимо! — изрева Скордрей.

— И все пак аз го помислих и изрекох дори. — Усмивката на Малкан беше болезнено ослепителна.

— Абсурд! — ревна друг от магнатите. — Ние не участваме във вашите войни.

— Винаги сме търгували добре с Империята — добави единствената жена в Съвета. Казваше се Хейлрайт и беше натрупала състоянието си от търговия с коприна. Паякородните по правило бяха по-отстъпчиви, когато се пазаряха с жени.

— Генерале! — намеси се Грийнуайз, говореше достатъчно силно, за да надвика колегите си. — Споменахте за някакъв избор?

Малкан се поклони леко. Очевидно се наслаждаваше на собствената си хитрост, реши Грийнуайз. Издигнал я бе до висотите на танцово изкуство със сложни стъпки. Твърдеше, че е генерал. Грийнуайз не знаеше дали в Империята генералските чинове се раздават единствено заради високия произход, или Малкан се е издигнал благодарение на личните си достойнства. За жалост, второто изглеждаше по-вероятно.

— Императорът, негово величество Алвдан Втори, няма желание да насилва или обижда добрите граждани на великия Хелерон — заяви генералът. — Затова ви предлага следния ултиматум… простете, господа, моя грешка — следния избор . Когато се върнем утре, вие доброволно ще отстъпите своя град на Империята; ще предоставите промишления си капацитет за нуждите на имперската военна кампания; търговските си дела ще прехвърлите в ръцете на Консорциума на достойните; ще предадете управлението на имперски губернатор и имперски гарнизон. Ако приемете всичко това без условия и без адвокатските празнодумия, които без съмнение са ви по сърце, тогава негово императорско величество не би имал причина да нарушава нормалния живот и бизнес на този достоен за възхищение град. Колкото до самите вас, вие ще бъдете съветници на губернатора, ще бъдете допуснати и в Консорциума на достойните заедно с онези свои партньори, които сметнете за подходящи. С други думи, и занапред ще държите в ръцете си юздите на местната търговия, стига да се съобразявате безпрекословно с желанията на губернатора и на негово величество.