Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Направили сте нещо чудесно, Линео, наистина чудесно — възкликна Стенуолд, ала старецът поклати глава.

— Ужасно е, Стенуолд, а не чудесно. Защото води до промяна, която не вещае нищо добро. След години ще поглеждаме назад — ако изобщо доживеем до някакво обозримо бъдеще — и ще сочим твоето изслушване пред Събранието като началото на края на един свят, точно както революцията сложи край на мистиците и тяхното всевластие. Току-що отворихме нова глава в учебниците по история, Стенуолд, но лично аз предпочитам да преподавам история, а не да я творя. — Тадспар въздъхна и отпи за пръв път от виното в чашата си. — Редно е все пак да ти кажа, че решението ни е придружено от някои условия.

— Условия?

— Първо, както вече споменах на твоята очарователна повереница, напоследък в някои по-нелицеприятни квартали на града ни взеха да се появяват смущаващ брой трупове и аз съм склонен да мисля, че самият ти носиш отговорност за това, по един или друг начин. Ако ти си убивал агенти на осородните при законна самоотбрана или за да защитиш града ни, тогава всичко ще е наред, но стражарите ни, милите, направо са на нокти. Ще ми се да чуя някакво разяснение в близко бъдеще.

— Няма проблем — увери го Стенуолд.

— И второ… Колегиум тръгва на война. Знам колко драматично звучи, но е факт. Изправихме се открито срещу осородните и тяхната Империя и без значение дали думите ни ще преминат в действия, днешното ни решение означава война. А за да водим война, трябва да си разпределим задачите и в този смисъл Събранието реши да избере хора, мъже и жени… май войнемайстори ще е най-точният и доста неблагозвучен за ухото термин. Уви, доброволците се броят на пръсти, а и от тях повечето предпочитат да предлагат чужди кандидатури, но понеже ти ни донесе тази чума, колегите единодушно и категорично решиха, че трябва да понесеш своя дял от тегобата. С други думи, Събранието иска да те назначи за войнемайстор, а ако ти не приемеш поста и отстъпиш от принципите си, не виждам кой друг ще се съгласи да го направи.

— Приемам, разбира се — заяви Стенуолд, — и ще сторя всичко по силите си. А мога да препоръчам и още неколцина.

— Ще стигнем и до това — каза Тадспар. — За един ден сътворихме достатъчно история. Направо пришки ми излязоха по ръцете. — Допи чашата си и си сипа още вино. Изглежда по-стар отвсякога, помисли си Стенуолд. — Да ти кажа — продължи старецът, — когато дойдоха да вземат участие в Игрите, аз се зарадвах. Така де, дивашка нация, която ни идва на крака да ни поднесе почитта си. Представях си осородни студенти в Академията и осородни търговци по пазарищата. Представях си как Равнините се разширяват малко по малко и приобщават седма раса към досегашните шест. — Потърка челото си и разглади врязаните там бръчки. — Защо не се получи така, Стенуолд? Колко по-лесен би бил животът ни.

Стенуолд се чудеше как да облекчи страховете на стареца, когато чуха врата да се затръшва и скочиха на крака — старият Тадспар не по-бавно от него. Цяла група влетя в салона, но начело беше Тисамон. Влачеше някакво момиче и Стенуолд се засрами от трепета на сърцето си, когато позна Ариана. Зад тях напираха трима-четирима от стражарите на Тадспар, които очевидно се бяха опитали да спрат богомолкородния, ала толкова безуспешно, че той едва ли ги беше забелязал.

— Кажи им! — нареди отсечено Тисамон и блъсна Ариана напред с очевидното намерение тя да падне в краката на Стенуолд. Но Стенуолд пристъпи напред да я хване. За миг стаята потъна в пълно мълчание, Ариана трепереше в прегръдките на Стенуолд, а Тадспар мигаше на парцали срещу богомолкородния.

— Майстор Тисамон от Фелиал, ако не греша — каза старецът. — Успокойте се, моля — обърна се той към стражарите. — Не мисля, че непосредствена опасност заплашва някого тук. Прав ли съм, майстор Тисамон?

Богомолкочовекът кимна отсечено. Стенуолд местеше поглед между него и Ариана.

— Идваш точно навреме, Тисамон — заговори той. — Събранието е решило да се противопостави на Империята. Колегиум тръгва на война. Това е майсторът на мантията Тадспар, говорителят.

— Толкова по-добре, че и той е тук — отвърна мрачно Тисамон. — Кажи им, жено.

Ариана се отдръпна от Стенуолд, без да срещне погледа му.

— Осоидите са пратили емисари във Век — съобщи тихо тя. — Искат векианците да нападнат Колегиум. Лесно ще ги убедят.

В салона се възцари тишина, от стражарите при вратата чак до Балкус от другата страна на масата.