Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Тадспар прие с благодарност поканата, а Тиниса изприпка да донесе кана вино и две чаши. Балкус все така наблюдаваше зорко стареца, сякаш се боеше, че може да е наемен убиец с умела дегизировка.

Стенуолд се протегна да сипе вино в чашите.

— Явно не сте дошли да обсъдим учебната програма за следващия семестър, майстор Тадспар.

Говорителят поклати глава.

— Ти докара на всички ни големи главоболия, Стенуолд. Хич да не се беше връщал в Колегиум, мен ако питаш. Ще има горко да съжаляваме, докато всичко това приключи.

— Значи сте дошли да направите нещо, за което ще съжалявате — предположи Стенуолд. — Какво е то?

— Ти чу изказването на майстор Белоуерн — продължи Тадспар.

— Да. Добър оратор е той.

— С изказването си Белоуерн ни напомни какви сме. Напомни ни, че Колегиум е център на мисълта, на мира и на закона. А ти искаш да ни превърнеш в някаква банда отчаяни наемници, които търчат из Равнините да дирят чужда война. Това, струва ми се, беше основният му аргумент.

Стенуолд кимна, като го гледаше с присвити очи.

— Оттогава не спряхме да разискваме — поде отново старецът. — Всеки член на Събранието искаше да добави по нещо от себе си, повечето пълни глупости, разбира се. Някои се изказаха ласкаво за осоидите, че били народ, от който да се поучим. Други подкрепиха твоята оценка за злините на Империята. Трети застанаха зад теб, водени от изцяло погрешни мотиви. Трябвало да защитим чистотата на Равнините и да се борим срещу всяко външно влияние, било то злонамерено или добронамерено. Несъмнено и сред поддръжниците на Империята имаше такива, които се водеха не от принципни съображения, а от личен интерес — заради бъдещи търговски печалби или в отговор на някои предварителни уговорки.

— Подкупи, тоест?

— Какво друго да е? Щом дори дребните търговци се опитват да бутнат кесия на някой делегат срещу услуга, защо да не го направи и една империя? Така стоят нещата, изглежда. Но аз знам, че повечето делегати в Събранието не приемат подкупи и в нашия корумпиран свят това май следва да се приеме за добродетел.

— Майстор Тадспар…

— Стенуолд, мисля, че след днешното си представление вече имаш правото да ми викаш Линео и да ми говориш на „ти“.

— Добре. И двамата знаем, че си тук с конкретна цел, Линео — каза Стенуолд. — И си дошъл с войници, както разбрах. Аз съм изцяло на твое разположение.

Линео Тадспар въздъхна.

— Значи стигнахме и до това, нали? Стенуолд, ти пусна в ход машина, която никакъв лост не може да спре, нито дори да забави. Нещо повече, подходи към въпроса по начин, който заслужава сериозно порицание. Агитираш студентите, участваш в улични сбивания. Поразходи се по широкия свят, намери някакво грозно и войнствено негово проявление и — чук и клещи! — взе, че го довлече тук, където то няма място. — Тадспар изкриви лице в гримаса, която разкри зъбите му — бели, равни и изкуствени. — Тази ситуация никак не ми харесва, Стенуолд, и съжалявам, че доживях да я видя.

Стенуолд кимна, все така в изчакване.

— Събранието на Колегиум гласува в твоя полза. Наш дълг е да спрем Империята на осите.

Произнесени с уморения, сух глас на стария говорител, в първия миг думите увиснаха неразбрани във въздуха. Едва след като си ги повтори наум, Стенуолд проумя какво беше чул току-що.

— Ние нямаме право да се самопровъзгласяваме за пазители на Равнините — продължи Тадспар, — но по всичко личи, че сме станали точно такива. Докато майстор Белоуерн ни обясняваше в изказването си кои сме и какво символизираме, мнозина от нас започнаха да се питат кой е той, че да ни определя и ограничава по този начин. Не стига, че сме проспали толкова години, а той ни убеждава да се обърнем на другия хълбок и да продължим да си похъркваме доволно. Ти, от своя страна, ни крещиш да се събудим. И накрая стана така, че портретът, който ни нарисува майстор Белоуерн, нещо не ни хареса. Винаги сме се смятали за перлата в короната на Равнините, свикнали сме да гледаме отвисоко на мравкородните и на другите заради по-ниския им морал. Гордеем се с отношението си към бедните, към полуродните и към всички, които природата или съдбата е ощетила по някакъв начин. Това обаче води до тежки отговорности. Ако наистина стоим зад убежденията си, ако вярваме, че обществото трябва да се грижи за благосъстоянието на всичките си членове, да подкрепя слабите и да напътства сгрешилите, значи трябва да въстанем срещу онези, които изповядват противното. Колегиум е уникален сам по себе си. Дори в Събранието, нашия управителен орган, има представители на всички раси, които живеят в Равнините. Светогледът ни е широк. Може да не сме най-богатите търговци, но нашите изобретения са горивото за хелеронските леярни. Не сме големи бойци, но приобщихме Сарн с убежденията си и си спечелихме приятел в негово лице. Ние сме Колегиум, Академия и град в едно, но кои ще сме, ако не надигнем глас срещу нещо, което очевидно е в противоречие с моралните ни устои? — Той поклати глава. — Веднага след дебата информирахме майстор Белоуерн, че като е нападнала Тарк, от наша гледна точка Империята е нарушила Железния договор. Поне в тази пародия никога не сме имали участие, за разлика от Съвета на Хелерон, който подписа анекса под давлението на Империята. С това позицията ни е заявена.