Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Дрефос размести блокчетата върху грубата скица на града — явно не даваше и пет пари, че разваля подредбата, отразяваща реалното разположение на силите в момента. Но така или иначе, маркерите скоро трябваше да се пренаредят, защото ситуацията се менеше ежечасно.

— Виждаш, че мравкоидите не отстъпват лесно от позициите си — обясни на Тото той. — Отстъпват и се прегрупират, както подобава на добри войници, а после минават в настъпление. А и нека не се лъжем — по-добри са от имперските войници. Мисловната връзка, която имат благодарение на Изкуството си, им дава изключително предимство. Някои осоиди също притежават тази способност, вярно е, Империята има и специални отряди, но това не променя общата картина. Особено като се има предвид, че нашият авангард е от леки въздушни отряди, които нямат шанс срещу тежката пехота на таркианците. Какво трябва да направим ние?

— Аз… аз не съм тактик, полковник — отвърна предпазливо Тото.

— Добрият занаятчия трябва да разбира и от тактика или най-малкото да познава основните й принципи. Трябва да си наясно как се използват твоите творения и как е най-добре да бъдат употребени. Никога не забравяй, че оставиш ли ги без надзор, армейските офицери ще пропилеят всяко предимство, което си им дал с машините си. Касзаат, обясни.

Пчелородната плъзна поглед по масата, после изгледа предизвикателно Тото.

— Когато мравкоидите преминат в настъпление, ние насочваме въздушните си кораби право към тях. За да се възползват в максимална степен от завидната си дисциплина, те трябва да настъпват в сбити формации. И точно тогава нашите кораби ги засипват със снаряди. Това е най-добрият момент. Нашите войници са по-мобилни. Повечето, ако не друго, поне избягват огъня.

— Повечето? — попита със слаб глас Тото.

— Какво значение има? — подхвърли с насмешка Дрефос. — Нали осоидите ти бяха врагове? Щом собствените им офицери не ги е грижа, защо ние да се тревожим за живота им?

Спомени за яркооранжевите огнени топки, които обливаха Тарк с убийственото си зарево, разцъфнаха в главата на Тото и той потръпна.

— Всички ли… всички ли ще убиете, целия град ли ще сринете със земята?

Струваше му се все по-вероятно. Сраженията бяха повече от ожесточени. Поне десетина пъти таркианците бяха нападали из засада леките въздушни отряди на осородните, избиваха стотици, преди сами да бъдат убити или принудени да отстъпят. Огненият дъжд над града не спираше, освен през нощта или когато въздушните кораби се връщаха при кулите за зареждане.

Макар да се опитваха, мравкоидите не бяха в състояние да се адаптират към този нов начин за водене на война. В продължение на векове бяха водили позиционни битки със своите съседи. Сега Империята на осите беше променила значението на думата „война“ и новото съдържание беше различно от онова, което мравкородните познаваха.

— Може да се наложи — каза Дрефос без особен интерес. — Но освен ако таркианците не са различават значително от мравкородните в Мейнис, няма да се стигне дотам. Виждаш ли, Тото, мравкородните по природа се кланят на логиката и няма как да си затворят очите за логичния и неизбежен извод, който стои пред тях — че ако искат да запазят нещо от народа си, от града си, ще трябва да оставят оръжието и да приемат условията на Империята. Една трета от Тарк вече е в пепелища и ще минат години, докато се съгради онова, което изгубиха за няколко дни. Рано или късно ще стигнат до извода, че робството обещава по-добро бъдеще за народа им от мъченичеството. И тогава ще се предадат. Защото са разумен народ — Умел народ — и разбират от числа.

Тото беше изстинал до мозъка на костите си. Логиката в казаното от Дрефос беше необорима.

— Но те са войници… до последния човек. Едва ли…

— Те са войници, които не могат да спечелят битката. И ще го осъзнаят. Гражданската им гордост е като острие на меч, което нажежават и охлаждат твърде често, докато металът не се пренапрегне. И при поредното потапяне във водата ще се счупи. Империята превзе Мейнис за един месец. — Дрефос стисна в юмрук металната си ръкавица. — Сега аз им поднасям Тарк за десетница. В замяна ще ми дадат всичко, което поискам. Включително теб.

— Не мога да…

— Не можеш да приемеш, знам. Предпочиташ да те върна на осоидите, за да те разпитват, както го наричат те, или да те изтезават, както бих го нарекъл аз. Предпочиташ да си обикновен роб, комуто възлагат най-черната работа, вместо занаятчия. Самият аз рядко страдам от морални скрупули, но ги уважавам у другите хора. Изборът е твой, но не бързай да вземаш решение. Защото вземеш ли го веднъж, връщане назад няма да има.