Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Неро не знае и половината — увери го Салма. Нещо заседна в гърлото му, някакъв болезнен спомен, изглежда.

„Заприличали сме на дърти държавници, мамка му“ — помисли Стенуолд.

Изведнъж женски писък разцепи въздуха, Челядинка разбута хората на Салма, хукна към Стенуолд, метна се на врата му и за нула време видя сметката на тържествената държавническа атмосфера. Когато най-сетне успя да я отлепи от себе си, Стенуолд видя, че Салма се усмихва. Е, не беше широката усмивка отпреди, но беше някакво начало.

— Чичо Стен, трябва да ти покажа нещо адски важно! — заяви развълнувано Че.

— Задръж, докато се приберем в Колегиум — каза Стенуолд. — Тук сме твърде близо до имперската армия. Толкова близо, че току поглеждам към небето.

— Не се притеснявай — каза Салма. — Пратил съм съгледвачи да ги държат под око, а и моите хора познават терена по-добре от тях.

— Ох. — Стенуолд поклати глава. — Като станеш на моите години, ще разбереш защо е за препоръчване да не се предоверяваш на чуждите очи и уши. Хайде да потегляме към Колегиум, там ще говорим на спокойствие.

— Аз няма да се върна в Колегиум с теб, Стен — каза Салма.

— Така ли? — Стенуолд вдигна вежди.

— Да. Вече не съм твой агент, нито твой студент. Имам други отговорности.

— Към?…

— Има едно номадско селище и неговите две хиляди и петстотин жители разчитат на мен — обясни Салма. — Понастоящем са се настанили край крепостните стени на Сарн и царицата чака да й обясня какво правим там и какво искаме от нея. Освен тях имам почти хиляда бойци под свое командване.

— Хиляда? — Стенуолд смръщи чело. — Нямах представа… Кои са те? Какво изобщо?…

— Ами, армия са, Стен — каза Салма. — А кои са, зависи кого ще попиташ. Дезертьори, разбойници, селяци, скитници, прегрешили съблюдатели. И прииждат още. Единственото, което ги свързва, е омразата им към Империята на осите.

— Е, Империята е враг на всички ни — изтъкна Стенуолд. — Не виждам какво…

— Много от тях са били роби — обясни Салма и замълча, за да подчертае казаното. — Други са отцепници, ренегати. Те ми вярват, а аз нося отговорност за тях. Не съм ги събрал само за да ги предам на Сарн или Колегиум в ролята на евтино опълчение. Те са моите хора, моят народ. Наричам ги своите нови мерсери, но друго име, изглежда, придобива популярност — Равнинската чет. Ние ще се сражаваме с Империята, Стен, но спечелим ли войната, няма просто да се пръснем и всеки да се върне към стария си живот — в опожарения си чифлик, в хомота на робството или в затвора, където да плаща за минали прегрешения. Именно за това смятам да говоря с царицата на Сарн, а и с теб, когато му дойде времето, но… сега нещата между нас стоят различно, Стен. Не по твоя вина. Вече няма връщане назад и аз съм длъжен пред тези хора така, както всеки принц е длъжен пред народа си.

— Разбирам — каза Стенуолд. — Е, поне донякъде. Пратениците ти винаги ще са добре дошли в Колегиум. — Погледна Че. Смут засенчваше искрената радост, изписана на лицето й допреди малко.

— Салма… — започна тя.

— Съжалявам, Че. Но ти видя как стоят нещата тук. Вярвам, че разбираш в каква ситуация се намирам.

— Но ако осите те хванат, ще те убият. А те определено ще се опитат да те хванат, Салма.

— Знам — каза с усмивка той. Изглеждаше много по-голям от нея. — В битката за Тарк вече ме убиха веднъж. Раната беше толкова тежка, че щях да умра на място, ако тя не беше дошла, и това щеше да е краят на Салме Диен. Оттогава живея живот назаем. Не мога да си затворя очите за правилното и необходимото само защото то може да ме прати там, където вече съм бил.

— Винаги правиш така! — ядоса се Че. — Защо… Защо просто не дойдеш с нас? Салма, толкова неща преживяхме заедно, толкова време бяхме разделени, и аз едва-що те намерих отново… Защо точно ти трябва да се заемеш с това?

— Защото някой трябва да го свърши, Че, а никой друг няма да се заеме — отвърна той. — И защото един принц не изоставя хората си.

— Имам един въпрос — надвика ги Тиниса и гласът й сложи край на препирните им.

Салма срещна неустрашимо погледа й.

— Питай.

— Щастлив ли си с нея? — Гласът й потрепваше едва доловимо, но усилията да го овладее се четяха ясно на лицето й, а и ръката й бе легнала върху дръжката на рапирата. Стенуолд местеше нервно поглед между нея и Салма, Че изглеждаше не по-малко изненадана. Стенуолд си спомни, че Тиниса и Салма открай време бяха дружки, но никога не бе предполагал, че са и… Или пък така и не бяха стигнали дотам, но Тиниса таеше надежда, че един ден и това ще стане? Стенуолд хвърли поглед към хората на Салма и видя, че немалко от тях са надушили опасност. Лицето на пеперудородната беше все така ведро.