Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Сериозно? — попита Ариана. — Познавам магьосници и те… не са като старите магове, за които се разказва в нашите легенди. Виждала съм манипули, които преобръщат убежденията на хората, виждала съм да правят номера със зарове и с образи, които уж ги виждаш, а после изведнъж изчезват. А после идва някой бръмбар и ти казва, че всичко е масова истерия и трик с огледала. А сега ти казваш… не знам, сега светът е толкова различен, че просто не виждам как някаква велика древна магия идва и ни връща във Вещото време.

— Вещото време отдавна е свършило — съгласи се Ахеос. — Но силата, скрита в това нещо — малка кутия, която се побира в шепа, — има потенциала да промени света. Бръмбарите, за които говориш, и другите Умели раси, няма да признаят, че пораженията са дело на магия, но въпреки това ще ги усетят в пълна мяра на гърба си — защото тази магия ще посее мрак в умовете и сърцата на всички, ще породи лудост, ще вгорчи приятелства, ще отрови любовта. И мога да се хвана на бас, че онзи, който дръзне да я пробуди, не ще съумее да я контролира, така както не са съумели да я контролират създателите й преди пет столетия.

— А сега е в ръцете на някакъв паякороден — добави Тисамон, — който може да е навсякъде.

— Толкова малко вяра ли имаш в способностите на един провиждащ? — попита го кротко Ахеос. — Знам у кого е артефактът, защото и преди съм се сблъсквал с нея. Усещам следа от присъствието й тук, в тази стая.

— Ти говориш за жена, но аз видях мъж — възрази Ариана.

— Жена е, повярвай ми. — Ахеос поклати глава. — Същата, която ни шпионираше в Хелерон под маската на онзи полуроден занаятчия.

— Но ти я уби! — възкликна Тисамон.

— И аз така си мислех — каза Ахеос. Притокът на магия в този невеж за незримото град беше разтърсващ. Тежката сянка на липсващата кутия с един замах заличаваше здравомислието и технологиите на бръмбарородната цивилизация. — Сега знам, че съм сгрешил, защото тя е била тук, макар и под чуждо лице, и си е тръгнала с Кутията на сенките.

— Къде е отишла? — попита настоятелно Тисамон. — Занесла е кутията в Империята?

— Ще разбера — каза Ахеос. — След ден, най-много два, ще знам. Впрегнал съм докрай способностите си, освен това ми се струва, че въпреки голямото разстояние създанията на Даракион ми прехвърлят от силата си. Кутията не бива да бъде разбудена, защото онзи, която я разбуди, ще получи контрол и над тях, ще може да ги командва, а те са готови на всичко, за да предотвратят това. Скоро ще мога да усетя местонахождението й само като погледна географска карта, все едно е отбелязано там черно на бяло. Тисамон, ще дойдеш ли с мен?

— Ти пък изобщо не си в състояние да ходиш никъде — обади се Ариана. Тисамон я стрелна с гневен поглед и тя разпери ръце. — Какво? Ранен е. Стенуолд направо ще откачи, ако разбере, че е станал от леглото.

— Въпреки това трябва да ида — настоя Ахеос, — и бих искал да дойдеш с мен, Тисамон, ти и дъщеря ти. Щом разбера къде е кутията, ще ударим мълниеносно, ще я вземем и ще я върнем тук, на сигурно място.

— За да сторя това, бих отишъл навсякъде — увери го Тисамон. — Тиниса ще реши сама за себе си, но аз ще дойда с теб.

Белите очи на молеца не издадоха нищо.

— Благодаря ти, Слуга на Зеленото — каза той. — Но най-напред трябва да се въоръжим със знание.

— Какво знание? — попита Ариана. — Кого ще попиташ? Доктор Никрефос знаеше, но той е мъртъв. Едва ли е имало друг.

— Скоро ще дойде един, който също знае — каза Ахеос и казаното ги смълча.

— Ти откъде?… — започна Ариана, но не довърши. Дълго време беше живяла сред здравомислещите бръмбарородни, но корените й черпеха сила от друга традиция. Сред паякородните също имаше провиждащи. — Видял си?!

— Стенуолд се е сдобил с рядък улов — обясни Ахеос. — Везмото на съдбата се е заплело в наша полза.

— Ахеос. — Тисамон уж го каза спокойно, но Ариана все пак долови в гласа му лек трепет. — Ти не беше… чак такъв провиждащ преди, нямаше чак такива точни прозрения.

— Не се мъчи да си тактичен — каза хрипливо молецът. — Аз определено не съм велик провиждащ, който съзира цялото бъдеще. „Малък послушнико“, така ме нарекоха. А сега ме водят за носа. Те виждат всичко, за което ви казах. И ме захранват с информация дотолкова, че да им играя по свирката. Знаете кого имам предвид.

Раменете на Тисамон потрепериха, сякаш са го полазили ледени тръпки. „Е, той със сигурност знае — осъзна Ариана. — Аз обаче не искам да имам нищо общо. Това си е богомолска магия и аз нямам място там.“