Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Ще има разпит — продължи Ахеос. — Вече чувам ехото на въпросите. Тисамон, бих искал да присъстваш. В случай че нашият човек се окаже несговорчив.

Така или иначе, мина ден преди Стенуолд да уреди въпроса. Колегиумските бюрократи го налазиха като скакалци броени часове след като се върна в града. А после съобщението дойде с минимално предизвестие, Стенуолд си открадна един час, намери свободна стая и събра там онези, които трябваше да чуят разкритията, ако успееха да изтръгнат такива.

Сложили бяха Гавед да седне на една маса в някаква бивша чиновническа канцелария. „Този разпит би трябвало да се проведе на по-подходящо място — помисли си Стенуолд. — Дали не е крайно време да си спретнем някоя и друга потискаща килия за специални затворници?“ Само че най-лошото, което Колегиум можеше да предложи, бяха килиите в ареста на градската стража, а стаите в Академията бяха по-удобни, защото му спестяваха разкарването. Стенуолд и Че седяха на масата срещу пленника съвсем като преподаватели в междучасие и илюзията щеше да е пълна, ако не беше зловещата фигура на Тисамон и присъствието на Ахеос в ролята на главен обвинител.

Да не говорим за четвъртия на масата, към когото Стенуолд се стараеше да не поглежда.

— Да разбирам ли, че не отричаш участието си в кражбата? — обърна се Ахеос към затворника.

Осородният поклати глава и сви рамене.

— Видели са ме на местопрестъплението, така че какъв е смисълът да отричам?

— Кажи ни какво знаеш за откраднатия предмет.

— Нищо — отвърна Гавед. — Дори не го видях, преди вашите хора да нахълтат.

Ахеос погледна Стенуолд, но той разпери безпомощно ръце.

— Кой е поръчителят? — попита Тисамон. — Това поне трябва да знаеш.

Осородният отново сви рамене.

— Не ни казаха. В моя занаят за такива неща не се пита.

Засега затворникът като че ли отговаряше искрено. По собствените му думи, Гавед бил обикновен ловец на глави и най-често го наемали да издирва и залавя бегълци. Като го гледаше, Стенуолд виждаше човек, който знае, че е загазил сериозно, но в поведението му липсваше трескавото отчаяние на заловен вражески агент, комуто Тисамон диша във врата. Следователно, по преценка на Стенуолд, Гавед не премълчаваше някаква голяма тайна.

— Но мога да ви кажа до какви изводи стигнахме сами — добави неочаквано осата. — Сега за мен е без значение, затова ще ви кажа. Стигнахме до извода, че това нещо го иска Империята по заръка на някой много важен човек. Някой нависоко в йерархията, генерал примерно, или някой от императорския двор. Толкоз подразбрахме от думите на онзи тип, дето ни инструктира.

Ахеос прехапа нетърпеливо устна и се облегна едва доловимо на Че, която и без това седеше съвсем близо до него. Срещата на тези двамцата след трагичната им раздяла в Битката на релсите беше зарадвала Стенуолд повече от всичко друго, случило се напоследък. А после Че се беше застъпила за пленника и благодарение на нейното застъпничество Гавед го държаха под охрана, но не окован.

— Къде трябваше да занесете кутията? — попита молецът.

— В Хелерон — отвърна без колебание Гавед. — По-добре въобще да не се бях хващал с тази работа, честно ви казвам. По̀ на юг от Хелерон не бях слизал и сега съжалявам, че си наруших принципите. Пратиха ни за зелен хайвер — Фин и мухата са мъртви, а аз останах с празни ръце.

— Което ни връща към другия ви спътник — каза предпазливо Ахеос. Вече бе споделил съмненията си с Че и Стенуолд.

— Кой, Сцилис ли? — каза с отвращение Гавед. — Подло копеленце е той. Сигурно живот си живее сега в Хелерон с платата на всинца ни.

И точно в този момент четвъртият на масата се обади:

— Сцилис?

Досега беше мълчал. И той като Гавед не беше окован, но Тисамон стоеше близо зад него с бойната си ръкавица и в стойка, която говореше, че с нетърпение чака и най-дребния повод да го резне.

— Талрик — обърна се към него Стенуолд. — Това име познато ли ти е?

Колебал се бе дали да включи Талрик в разпита, но макар и заподозрян, бившият офицер от Рекеф беше техният експерт по имперските въпроси, а Гавед беше оса и това бе натежало на везните. Двамата се бяха намразили от пръв поглед. Неприкритата враждебност черпеше сила не толкова от презрението на Гавед към дезертьора Талрик, колкото от неприязънта на Талрик към наемника Гавед, което доказваше, че макар да се беше обърнал като фурнаджийска лопата, Талрик все още разсъждаваше в черно и златно.

— Ами, навремето познавах един паяк, казваше се Сцилис — обясни Талрик. — Изключително… способен агент. Твоята племенница със сигурност има основание да го помни.