Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Всички имаме такова основание, Талрик — уведоми го хладно Стенуолд под свъсения поглед на Гавед. — Знаем малко за способностите на този Сцилис и ако някой може да се измъкне без проблеми от Колегиум по време на обсада и да измине целия път до Хелерон…

— Питах се — прекъсна го Талрик с повей на презрение в гласа — кога най-после и ти ще повярваш. На мен ми отне доста време, но пък ти си имаш молец, който да те убеди. Понякога лековерието е предимство. Ако си решил да тръгнеш след Сцилис, млади молецо, съветвам те да подходиш с крайна предпазливост. Когато се довлече при мен, след като твоята стрела едва не му беше видяла сметката, Сцилис съвсем не питаеше топли чувства към теб. Ако аз бях провокирал гнева на Сцилис, щях да съм нащрек до края на живота си и щях да очаквам удар от всекиго . — Усмихна се, но усмивката му бързо изчезна, когато Тисамон помръдна и сърповидното острие на ръкавицата му остърга плота на масата.

— И ти смяташ, че Сцилис е предал кутията веднага щом е стигнал в Хелерон? — уточни Че.

Гавед кимна.

— Да. Такъв беше първоначалният план.

— Значи планът се е провалил — уведоми ги Ахеос, — защото Кутията на сенките изобщо не е стигала до Хелерон. — Разгъна една опърпана карта на масата. Стенуолд плъзна поглед по картата, но не успя да се ориентира — цветовете и обозначенията не съвпадаха с познатите му градове и земи. Личеше си, че картата е много стара, съставена от предците на Ахеос по времето, когато Колегиум е бил техен град. Така както Ахеос не беше в състояние да стреля с арбалет или да превърти ключ в брава, така и Стенуолд не проумяваше принципа, по който молците бяха съставили картата.

— Проследих и отбелязах маршрута на този Сцилис или който там държи кутията — обясни Ахеос, макар че сред присъстващите единствен Тисамон можеше да разчете направените върху картата обозначения. — Изобщо не е тръгнал към Хелерон. Отклонил се е далеч на север, после на изток и е стигнал тук, при езеро Лимния.

— Джерез — реагира веднага Гавед.

— Познаваш ли го?

— Често съм ходил там по работа — отвърна осородният ловец на глави. — Земите там са на водомеркородните. Блата, тресавища, бандити и контрабанда. Имперското присъствие в Джерез е символично, затова бегълците тръгват натам с надеждата да стигнат до Федерацията или дори да избягат през северната граница.

— Тогава защо е отнесъл кутията там? — каза Ахеос. — Какъв е смисълът да прекоси половината Империя, за да напусне територията й при Джерез? Можел е просто да поеме на север от Колегиум и да стигне до Федерацията през някой от проходите.

— Заради черния пазар — каза презрително Талрик. — Водомерките с това се изхранват, понеже за нищо друго не ги бива.

— Прав е — потвърди Гавед. — В Джерез и околностите му можеш да купиш кажи-речи всичко. — Погледна към Ахеос и вдигна вежди. — И да продадеш също.

— Значи трябва да отидем в Джерез — реши Ахеос. — И да тръгнем възможно най-скоро. Днес например.

— Ахеос, Джерез е на имперска територия — напомни му Че.

— Няма да водя там армия. Ще тръгнем само аз, Тисамон и Тиниса — каза Ахеос.

— Заради някаква си кутия?

— Че, по-сериозен не съм бил в живота си — каза той. — Ти беше в Даракион. И видя. Аз те накарах да видиш. Знаеш за какво става въпрос. Трябва да ми повярваш.

— Аз ти вярвам, но… нали не си въобразяваш, че просто ще идете там и ще намерите Сцилис да си седи с кутията и да ви чака? Имперското присъствие в Джерез може и да е „символично“, но градът все пак е в границите на Империята.

— Значи ще си вземем водач — каза простичко молецът.

Че неохотно плъзна поглед към Талрик. Беше прекарала известно време в плен и при него, и при Гавед, и беше успяла да избяга и от двамата, преди пленничеството й да премине границата на поносимото. Но с това приликата между двамата свършваше. У Гавед Че съзираше някаква почтеност, която й подсказваше, че осородният наемник сигурно не би се поколебал да я предаде на лоши хора срещу заплащане, но самият той не би я наранил. За разлика от него, Талрик просто бе отложил разпита й, но ако Че не беше избягала, рано или късно щеше да я предаде на своите занаятчии, които да я опнат на масата за изтезания. И щеше да го направи без угризения и без лоши чувства — просто воден от желязното си чувство за дълг.

Стенуолд отвори уста за поредното от обичайните си категорични възражения, но по лицето му личеше, че не е сигурен дали да си на имперска територия без водач е по-лошо, отколкото да си там с такъв.