Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Всички бяха наясно, че с идването на пролетта ще започнат и неприятностите, както от изток, така и от север, и именно по тази причина сарнианското автовозило проучваше понастоящем терена около града, а пътниците, които возеше, бяха дребно неудобство.

Това категорично не беше най-приятното пътуване в живота на Стенуолд — чувстваше се като в преса между двамата си телохранители и екипажа на автовозилото. Въпреки едрата снага на Балкус, скрит наполовина в кулата, уж за да обслужва балистата за многократна стрелба, и Тиниса, която буквално беше залепнала за него поради липса на място, Стенуолд геройски се опитваше да разгъне картата си. Най-накрая успя донякъде, като накара Тиниса да я прихване в единия ъгъл, и сбърчи чело в опит да си представи разположението на силите — Колегиум от една страна, врагът от друга, и онези, които Стенуолд се надяваше да привлече за съюзници.

Фигурките бяха наредени и го чакаха да направи своя ход. Тисамон, като за начало, който го беше дръпнал настрана и му беше обяснил надълго и нашироко за отговорността, която бил поел, а именно отговорността за жената водно конче на име Фелисе Миен. Това от своя страна означаваше, че Тисамон трябва да изтърпи нейното паякородно докторче, което неминуемо щеше да породи допълнително напрежение, тъй като както Тисамон, така и цялата му раса мразеха паяците и в червата.

Ситуацията се усложняваше още повече поради факта, че Тисамон беше единственият, комуто Стенуолд можеше да повери Талрик, осородния дезертьор, а по-опасен повереник от него — здраве му кажи. От друга страна, Тисамон не питаеше топли чувства към Ариана…

Ариана. Мисълта за нея спря потока на мислите му. Ариана беше скъпоценен камък в лишено от звезди небе, но и тя като Талрик имаше съмнително минало. Стенуолд често разчиташе предупреждение в очите на Тисамон, сякаш старият му приятел нямаше търпение да докаже, че е бил прав за Ариана, а Стенуолд е грешал.

„Собствените ми приятели ще ме побъркат“ — помисли си унило Стенуолд и впери решително поглед в картата.

На няколко мили източно от Сарн имаше имперска армия, поочукана, но все още значителна като численост; чакаше на лагер още от битката, която сарнианците бяха предизвикали, а после загубили заради новото тайно оръжие на осите. Ала преди поражението си сарнианците бяха нанесли сериозни загуби на имперската армия, толкова сериозни, че осите бяха решили да укрепят лагера си и да чакат подкрепления. От контактите си в Хелерон Стенуолд беше получил информация, която говореше, че въпросните подкрепления ще пристигнат през пролетта — която, както вървяха нещата, май щеше да донесе повече смърт, отколкото живот. Добре че поне настъпващата зима обещаваше да е по-сурова от обичайното за Равнините. Достатъчно сурова, за да осуети придвижването на големи армии. Дори Империята на осите спираше настъпленията си през зимата.

По-нататък по крайбрежието доскоро имаше друга имперска армия, трийсетхилядна, поела към Меро и Егел, но тя също бе спряла настъплението си благодарение на малобройната свита от двестатина човека на паякородния Аристои Теорнис, а малко по-късно бе унищожена от фелиалските богомолкородни. Теорнис още беше в Колегиум, зает да обсъжда стратегии и преливащ от величави идеи как чужди войници да бъдат пратени на смърт, след като повечето от неговите бяха потеглили към родните си градове. „Още един паяк, от когото Тисамон да бъде държан настрана“ — помисли си мрачно Стенуолд. Ахеос също беше в Колегиум — любимият на племенницата му, който още се възстановяваше от раните, получени в Битката на релсите. С него беше и мухородната Спера. С това списъкът с хората на Стенуолд се изчерпваше. Така поне изглеждаше доскоро.

А после мухородните пратеници бяха променили това — първо Неро, а след него и едно намусено момиче, Чефре. Именно заради донесените от тях вести Стенуолд бе тръгнал по спешност на североизток в претъпканото автовозило с парен двигател.

Автовозилото внезапно намали скоростта и Стенуолд вдигна поглед от картата, толкова намачкана, че надписите и символите се различаваха трудно на слабата светлина в търбуха на машината.

— Какво има?

— Хора пред нас. Въоръжени — докладва Балкус откъм оръжейната кула и Стенуолд си даде сметка, че мравкородният поддържа мълчалив мисловен контакт със сарнианския водач на автовозилото, нищо че самият той отдавна беше прекъснал пъпната си връв с родния Сарн. — Прилича на лагер.