Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Тя го погледна в очите.

— Обясни, Саркаде.

Той се приближи и посегна да я докосне по лицето със студената си ръка.

— Познавах много царе и царици навремето и богатият ми опит показва, че в голямата си част те сякаш по правило са грозновати. За разлика от вас! Каква кръв само. Брат ти, с правилни черти, красив и добре сложен — истински герой от легендите. А ти, мила ми принцесо, каква царица би излязла от теб!

Седа потръпна, защото макар идеята да не беше нова за нея, изричането й на глас все още беше държавна измяна от най-висш порядък.

— Империята няма царици. Тронът не се наследява от жени.

— Според невръстната ви история с давност колко… три поколения? — каза пренебрежително той и изкриви устни. — Дори аз съм по-стар от вашата империя и от опит знам, че такива „традиции“ подлежат на промяна. Току-виж, ако една храбра млада жена понечи да разпери крилете си… особено когато брат й си има други грижи…

— Какви други грижи? Говори ясно.

— Царицата на Сзар се е самоубила нощес. — Изпъкналите му червени очи лъснаха доволно. — Нощ след нощ я потискали мрачни мисли. Самоубийството й е било неизбежно.

— Ти си чудовище — смъмри го Седа.

— Не одобрявате, така ли, бъдеща царице?

И Седа осъзна, че дълбоко в сърцето й не я е грижа. Че суровата участ на някаква непозната е без значение за нея. „Толкова ли сме еднакви в действителност?“

— Слушам те.

— Естествено, новината е заключена в харема и брат ти възнамерява това да си остане така.

— Знам на какво се крепи контролът ни над Сзар и пчелородните. — Тя събра сили да го погледне в кървавите очи, но Изкуството му вече й действаше и те не й се сториха чак толкова противни и зли.

— Струва ми се, че тъжната вест може да стигне до Сзар по-рано от предвиденото — каза меко Уктебри.

— Можеш да… Можеш, разбира се. Но това ще нанесе удар на Империята.

— Която понастоящем е само оръжие в ръцете на брат ти. По-късно ще има предостатъчно време да дисциплинираш поданиците си — каза той. — На този етап обаче най-добре ще е брат ти да се окаже затънал до гуша в проблеми, както вътрешни, така и външни. От това ще спечелиш ти, принцесо, защото ще ти нужно пространство за маневриране, колкото повече, толкова по-добре. Чака те много работа.

— И трябва да започна, като удовлетворя молбата, която се каниш да ми изложиш?

Думите й неочаквано го смълчаха; червените му очи ровичкаха в главата й.

— Чета го по лицето ти, чудовище — каза меко тя. — Не смяташ ли, че заслужавам похвала?

Той внезапно оголи зъби в искрена усмивка.

— О, и още как, принцесо. Хората от моята раса са трудни за разчитане. Уменията ти са впечатляващи, но пък си имала изобилни възможности да ги развиеш през последните години, иначе не би оцеляла, нали така?

— О, да.

— Съвършена си — отбеляза той без грам притворство. Беше грозен в тяло и по дух, за него Седа беше оръдие, чрез което да постигне собствените си цели, но оръдие, което ценеше високо и на което държеше. Горчивата истина бе, че принцесата на Империята си нямаше друг по-верен поддръжник. Горчива, но истина.

— Ще се срещнем отново довечера. Ще ги накарам да те доведат. Изобретателността ми е безкрайна, когато трябва да измисля извинение, за да се насладя на компанията ти. Ще дойдеш при мен довечера и двамата ще си спретнем малък частен ритуал. Време е да бъдеш подложена на изпитание.

Подбра грижливо дрехата си. Червена рокля — като реверанс към неговите вкусове — с красива черна бродерия по ръбовете. Роклята беше в стила на водните кончета, военна плячка от Федерацията, която след дълги скиталчества се бе озовала в нейния гардероб и която Седа не беше обличала досега.

Седеше пред огледалото, заобиколена от личните си слугини, заети да довършат тежкия й грим все едно щяха да я изкарват на показ пред генералитета.

„Изпитание — мислеше си тя. — Ами ако не го издържа?“ Ако не го издържеше, поне щеше да се провали като истинска принцеса. Във Федерацията, откъдето идваше червената рокля, жените носеха мечове. Тя също би препасала меч, ако обичаите го позволяваха. Разполагаше с жилото си, разбира се, но никога не бе имала повод да го насочи срещу друг човек. „Като знам какви са щенията на Уктебри, може би ще имам повод да го насоча срещу самата себе си… Толкова съм самотна, че волю-неволю трябва да приема това противно чудовище за свой съюзник и да поставя живота си в кльощавите му ръце.“

Изправи се и погледна в огледалото Седа такава, каквато би могла да бъде при други обстоятелства. В първия миг не се позна. Отражението притежаваше гордост, сила и жестокост, каквито бе виждала в очите на баща си и които брат й притежаваше сега. Миг по-късно й прималя и тя се подпря на една от слугините. Прималя й, защото за част от мига сякаш зърна зад огледалната си двойничка огньовете на битка, безброй летящи машини и хиляди войници, който маршируват към червено зарево.