Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Принц Салме Диен — каза тя, като произнесе внимателно чуждоземското име. Даваше си сметка, че той също я оглежда и че не е изненадан да види насреща си обикновена сарнианка на средна възраст със същите дребни черти, кафява кожа и къса тъмна коса като на всички от нейната раса. Лордовете от неговата страна несъмнено се кичеха със злато и бижута, несравними със символичната украса, която носеше тя, за да не обърква чужденците. Видът й подсказваше нееднозначно, че в Сарн хората ценят други неща.

— Ваше величество. — Той се поклони леко, като само загатна сложните завъртулки на някакъв по-официален поклон.

— Името ти е познато за нас, на моите съветници и лично на мен — каза тя. — Именно затова ти отделихме малко от ценното си време. Кой си ти, водно конче, и защо трябва да те чуем?

— Във Федерацията имаме обичай да носим подаръци, когато се стремим към благоволението на велики мъже и жени — отвърна Салма. — Нося нещо, което вероятно ще ви хареса, а може би ще отговори и на въпроса ви.

Царицата отправи мълчалив въпрос. Отговориха й, че в преддверието не чака адютант с вързопи.

— Говори ясно — посъветва го тя.

— В чуждестранния квартал държа под ключ трима заловени от моите хора осородни скаути. Аз вече ги разпитах подобаващо. Сега са ваши.

Гласовете в главата й се разбудиха с тон на предпазлива преоценка.

— Редовно ли залавяте оси, без да ви ужилят? — попита царицата.

„Това може да е капан. Дезинформацията е силно оръжие.“

„Трудно е да се вземат в плен осородни. Те са по-бързи дори от нашите скаути.“

— Хванали сме му цаката — каза Салма.

Царицата го изгледа намръщено.

— Кои точно са твоите хора? И ти като тактик ли се явяваш пред нас?

И изгледа многозначително прашните му от пътя дрехи и кръпките по бронираното му палто.

— Да — отвърна простичко Салма.

Това спря за миг гласовете в главата на царицата.

— Империята донесе големи промени в земите на изток оттук — продължи Салма. — Хиляди бяха принудени да напуснат домовете си — хора от Тарк, от Хелерон, от всички малки поселища на изток. Пътищата са пълни с бежанци, избягали роби, скитници — истински порой от бездомни хора, които Империята е изтръгнала от корен и които с мъка понасят зимата. Неотдавна осите прекратиха временно настъплението си, заети да попълнят резервите си от хора и оръжия. Ние също се прегрупирахме. Питате кои сме, ваше величество? Ние сме бездомните, които не се страхуват да вдигнат оръжие.

— Срещу Империята.

— Да. Тя ни създаде и ние сме решени да й потърсим отговорност.

„Това е нелепо.“

„Безпрецедентно.“

„Този тип е обикновен разбойник, който се е взел на сериозно.“

Но понеже тя беше царицата на Сарн, една нейна дума по мисловната мрежа беше достатъчна да ги смълчи.

— И какви са плановете ви за зимата, принц Диен?

Той я удостои с усмивка. Усмивка препечена до твърдо и остра по ръбовете.

— Ние и сега атакуваме осите, ваше величество. Хората ми ги нападат и в момента, по всички малки начини, които са ни по силите. Войниците ми неведнъж са прекъсвали продоволствените им маршрути. Занаятчиите ми повреждат релсите между лагера им и Хелерон. Нашите мухородни прелитат над укрепленията им и подмамват цели отряди в засада и плен. Снабдителите ми опоскват земята от всичко полезно и не оставят нищо за имперските фуражири. Шпионите ми стават техни роби, за да разкрият плановете им. Вашите хора могат ли да се похвалят със същото, царице?

Гневът на тактиците беше осезаем дори за Салма и оглушителен в нейната глава, но царицата имаше странното усещане, че въпреки другите присъстващи сега в залата са само те двамата — царицата на Сарн и този млад мъж със смущаващата усмивка.

— Дошъл си тук с предложение, млади принце — каза тя.

— Няма спор — съгласи се Салма. — За момента град Сарн представлява линия, която осите няма да преминат, преди да са се подготвили за голямата битка. А при мен има хиляди, които не могат да се бият — децата, старците, ранените. Познавам добре мравешките градове-държави и предполагам, че сте струпали достатъчно запаси зад стените си, за да издържите и най-продължителната обсада. Значи имате достатъчно, за да изхраните онези от моите хора, които аз не мога да осигуря.

— И в замяна вие ще се биете под знамето на Сарн?

— Не — каза той. — При никакви обстоятелства. Знаем какво би означавало това. Минем ли под вашето знаме, ние ще сме най-малоценните, първите, които ще хвърлите в битка. Ние сме свободни, ваше величество, а не ваши поданици, нито на друг владетел.