Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Е, тогава какво предлагате в замяна? — Тактиците чакаха със затаен дъх думите й в опит да проумеят внезапната промяна, връхлетяла уредения им свят.

— В замяна ще правим онова, което вие не можете. Ще ви съобщаваме всичко, което научим за имперските планове. Когато осите възобновят нашествието си, ще тормозим авангарда им и ще нападаме из засада обоза им. Ние сме горяни, следотърсачи, крадци и бандити, ваше величество, ние можем да се слеем със самата земя около армията им и да я обърнем срещу тях. Не сме много, но все пак сме войска. Нещо повече, ние сме войска без щитове и бойни карета, войска, която се придвижва бързо, войска от бездомници, която не може да бъде хваната в капана на полево сражение. Те не знаят как да се бият с нас. Ето това ще получите в замяна.

— И къде, в крайна сметка, ще ви отведе тази горда независимост от всички владетели, млади принце? — попита царицата и Салма разбра, че е спечелил и че тя ще се съгласи.

— Ще ни отведе в един град, ваше величество. Град на запад оттук, където хората ми ще спрат да бягат. Още не знаем къде е този град, нито как ще се казва, но открием ли подходящото парче земя, ще започнем да строим.

Врява от противоречащи си мнения изпълни главата й, някои призоваваха молителят да бъде убит на място, други твърдяха, че той и хората му могат да бъдат използвани, но най-много бяха онези, които го смятаха за удачен съюзник, сега и за в бъдеще.

„За в бъдеще — съгласи се тя. — Стига да има бъдеще за всички нас, тогава една нова общност, която има причини да ни е благодарна, би била само от полза за Сарн. А и лесно ще влияем на политиката й, ако възникне такава необходимост.“

— Кой друг знае за това? — попита Алвдан и в тона му се прокрадна намек за несигурност, неподобаваща на един император. Но пък новината наистина беше стряскаща.

— Слугините в харема, както и другите наложници, разбира се — каза генерал Максин. — И още две слугини от самия дворец, които са задържани по моя заповед.

— Оповестете, че са предизвикали недоволството ни — каза Алвдан, което беше равносилно на смъртна присъда. Напоследък си беше харесал тази фраза. — Генерале, със същия успех е можела да среже нашето гърло вместо своето. — Разтвори длани и усети нагнетяващото се напрежение на енергийното жило. Новината беше толкова прясна, че го беше заварила по нощница; освободил бе дори личната си прислуга и сега с генерала бяха сами в покоите му.

— Началничката на харемната стража ще бъде наказана, ваше императорско величество — каза спокойно Максин.

— Не просто наказана, генерале!

— Ваше императорско величество, не бива да привличаме излишно внимание към инцидента.

Алвдан го изгледа с присвити очи.

— Имаш предвид ситуацията в Сзар?

— Именно. — Генерал Максин мислеше трескаво, пренареждаше фигурите на личния си план. Още една стъпка, която да увеличи разстоянието между императора и неговата Империя. Още няколко тухли в стената, която Максин издигаше около него, за да остане единственият с достъп до трона и така да се превърне в скритата сила зад него. — Пчелородните от Сзар са изключително важни за военната ни кампания. Както знаете, армията ни е зависима от техните леярни и ковачници. Присъствието на царицата им тук гарантираше тяхната лоялност, а понеже никога не са създавали проблеми, гарнизонът ни в Сзар е един от най-малобройните в цялата Империя.

— Погрижи се да го подсилят тогава, а подозренията им да вървят на майната си — каза троснато Алвдан. — Кой ще я наследи сега? Как става унаследяването на трона при тъпите пчели?

— Просто. Първородство по женска линия. Според архивите в момента има две принцеси и един принц — каза Максин. Научил бе за смъртта на Тсеринет преди няма и час, но пък разполагаше с най-бързите чиновници в администрацията на Рекеф. — Макзех, по-голямата от принцесите, е гостенка на гарнизонния ни командир, полковник Ган. Получава всички подобаващи за ранга й почести и удобства, но все пак е заложница срещу доброто поведение на майка си. Принцът, който е по-малък от нея, а и не е претендент за трона според техните традиции, е помощновойскови капитан в гарнизона на Лускоа близо до границата с Федерацията. По-малкото момиче е на дванайсет и живее в Сзар със семейството си. Не е дъщеря, а племенница на покойната царица. Трябва да действаме предпазливо, ваше величество, и да държим Макзех под строг надзор.

— Направи го — каза Алвдан. — И измисли някакво извинение за утрояването на гарнизона в Сзар. Кажи им, че очакваме нов бунт в Мина или нещо друго. — Въздъхна. — Явно днешният ми ден ще е зает с неприятни неща. Саркадът щеше да проучва отново сестра ми, нали така? Уведоми го, че ще трябва да го направи без мен. Днес няма да ми остане време за забавления.