Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Най-накрая го въведоха в една от стаите. Зад писалището седеше мъжът, когото пратеникът виждаше за пръв път, но когото въпреки това позна веднага — слаб и обрулен, създаден за трудни времена.

В заделената за гости част на скиелските гарнизонни казарми беше топло, огнището беше напалено, а капаците — затворени срещу студа. Вечерята беше сервирана и бавно изстиваше, храната едва беше начената, а виното стоеше недокоснато. Ала мъжът зад писалището изглеждаше така, сякаш му е студено и умира от глад. Седеше на стол с високи облегалки за ръцете, на бюрото пред него имаше четири документа, спретнато подредени един до друг. Спокойно можеше да мине за чиновник, да речем, за обикновен слуга или писар.

Само дето тази стая беше предназначена за най-почетните гости на гарнизонния командир, а в този конкретен случай „най-почетни“ означаваше „най-влиятелни“.

Лицето му беше костеливо като острие на бойна брадва. Навремето не един и двама се бяха ужасявали от това лице. Някои се ужасяваха и сега. В миналото това лице бе вдъхвало ужас у другите, ала сега, в този конкретен момент, отражение на същата емоция се четеше и върху собствените му костеливи черти.

Той беше генерал в края на краищата, а Империята беше във война — макар че Империята винаги беше във война. Вечно се разширяваше и консолидираше, но не тази битка тревожеше генерала. Империята беше млада, следователно йерархията и центровете на властта още бяха в процес на уталожване. В края на сегашното управление, дано император Алвдан II живее дълго, всичко това щеше да си дойде на мястото и генералът или щеше да стои отдясно на трона, или там щяха да стоят враговете му.

За момента враговете му, изглежда, имаха предимство и това не можеше да остане така. Той трябваше да направи нещо по въпроса и именно това беше причината да пътува за Капитас. Той беше генерал Рейнер от Рекеф, а враговете му бяха генерал Максин и генерал Бруган, също от Рекеф. След като Алвдан II се възкачи на трона, постепенно стана ясно, че триумвиратната система в управлението на Рекеф е обречена. Оттогава се водеше и любезната частна война между тримата — война на лоялности най-вече, в която всеки от генералите се опитваше да постави свои хора на ключови позиции и да разкара чуждите привърженици. Имаше и смъртни случаи, защото напоследък генерал Максин бе отишъл една крачка по-напред, пресичайки линия, която опонентите му не дръзваха да преминат…

Щом въведоха пратеника, Рейнер погледна заместника си полковник Латвок, осороден с прошарена коса, който му служеше вече петнайсетина години и повече, и вдигна вежда.

— Това е лейтенант Валдред, сър — започна Латвок, — един от моите хора в Капитас. Носи… новини.

Паузата говореше красноречиво за естеството на новините. Рейнер си отбеляза наум пребледнялото лице и хлътналите очи на лейтенанта, все знаци, че не е спал в решимостта си да пристигне навреме с вестта. Кимна му да докладва.

— Сър… — почна Валдред. Напрежението в гласа му подсказваше, че за пръв път се явява лично пред генерал от Рекеф. — Сър, в Капитас, в двореца… Казват, че заповедта е дошла лично от генерал Максин, сър…

Някакво нетърпение в очите на Рейнер го накара да спре. Валдред хвърли въпросителен поглед към Латвок, но изражението на полковника не подсказваше нищо, така че той преглътна и продължи:

— Полковник Лодрик е сменен, сър. Майор Таник и майор Скан също.

Все мъже, които беше назначил Рейнер. Генералът стисна едва доловимо устни.

— Заповедите са били с печата на императора, но хората, назначени на местата им, са все от приближените на Максин. Знам го със сигурност.

Рейнер го гледаше безизразно. С един удар бяха заличили осемгодишните му усилия в Капитас — всички офицери, които бяха верни лично на него, бяха изритани от заеманите позиции.

— И това не е най-лошото, сър — продължи Валдред. Явно не му се искаше да го изрече, но чувството за дълг го застави, факт, който заслужаваше уважение, реши Рейнер. — Генерал Максин очаква пристигането ви, сър. Знае, че пътувате за столицата. Дори щял да ви организира прием, така се говори.

— Лейтенантът е от куриерския корпус, сър — обясни Латвок. — А там е сборен пункт на всички новини, и официални, и неофициални.

Мизата внезапно се беше повишила — кой знае какво му беше замислил Максин в столицата. Голямо влияние беше натрупал проклетият Максин, откакто изцапа ръцете си с кръвта на императорското семейство преди осем години, за да подсигури трона на Алвдан. И оттогава не беше спрял да акумулира власт. А сега знаеше, че Рейнер идва, и не криеше, че е готов да посрещне стария си съперник.