Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Рейнер също имаше влияние и поддръжници, а Максин несъмнено междувременно се бе сдобил с нови врагове. Ала колцина от тях биха се размърдали, за да помогнат на генерал от Рекеф? Рекеф разчиташе на страха, а страхът, за разлика от любовта, не надживяваше падането от власт.

— Генерал Бруган така и не отговори на посланията ни, сър — докладва Латвок. — Според мен той си затваря очите за заплахата, която представлява Максин. Изглежда, не иска да има нищо общо с нашата кауза.

Рейнер сведе поглед към документите пред себе си. Ако не в Капитас, къде да иде тогава? Отговорът беше очевиден, макар и незадоволителен — в провинциите. Максин явно държеше цялата власт в столицата, но в провинцията имаше много губернатори, които дължаха постовете си на Рейнер.

Войната още не беше приключила.

Тото знаеше, че мъжът и жената, които стояха в единия край на покривната тераса, са членове на хелеронския Съвет. Възедрият мъж, облечен в роба от паешка коприна със златна бродерия, се засмя и посочи нещо на жената — нещо в града долу. Членовете на Съветната камара обичаха да се качват тук, на покрива, обточен с алея и парапет по цялата си дължина. Мухородни куриери кацаха и излитаха оттук ежедневно, а първенците на Хелерон често наминаваха да се порадват на гледката към градските си имоти. А гледката си я биваше — градът се виждаше като на длан, първо лъскавите къщи на богаташкия квартал, а няколко улици по-нататък обвитите в пушек комини и грозните фабрични цехове.

Сега Хелерон беше окупиран, но Тото с изненада установяваше, че това почти не го е променило. Вярно, имаше имперски гарнизон, по улиците се разхождаха униформени оси и помощновойскови мравкородни от някакво далечно кьоше на Империята. Съветът имаше орязани съветнически функции към имперския губернатор, но в очите на хелеронците въпросният губернатор беше като срамна болест, за която е по-добре да не се споменава. Такива бяха бръмбарите, издръжливи. Не просто издръжливи, а приспособими и преуспяващи независимо от мястото и времето. Тото, самият той наполовина бръмбаророден, за пръв път си даваше толкова ясна сметка за тази им черта.

Застана малко по-близо до двамата членове на Съвета. Стига да не ги зяпаше открито, нямаше да има проблем. Явно го бяха взели за слуга и не му обръщаха внимание. Жената сочеше към някакво място в другия край на града, над което се стелеше дим. Имало сражение там, заяви тя. Сражение по улиците на Хелерон! Изглежда, намираше това за възхитително.

Тото знаеше за какво е сражението. Сраженията се бяха превърнали в ежедневие за Хелерон, защото макар Съветът на тринайсетимата да бе подвил малодушно коляно още щом имперските войски се появиха на хоризонта, в града имаше други, които бяха останали извън сделката и които сега се бореха отчаяно да запазят властта си. През цялата зима имперският гарнизон полагаше неистови усилия да изкорени териториите.

Териториите бяха престъпни организации, участъци от града, контролирани от банди с най-разнороден състав: местни бръмбарородни мутри, бивши магнати, изпаднали в трудно положение, паякородни „манипули“, задружни мухородни фамилии или малобройни групички екзотични убийци от рода на богомолките и водните кончета. Империята нямаше навика да дели властта си с други сили, били те законни или не, нито Консорциумът на достойните искаше да губи част от печалбите си заради престъпната дейност на местните подземни босове. С течение на времето някои от териториите бяха сключили негласно споразумение с властите, плащаха си налозите и изпълняваха нарежданията им. Други се бяха окопали и бяха мобилизирали бойците си. Не минаваше десетница, без Империята да вдигне мерника на поредната банда и да я смаже.

Тото слушаше как двамата членове на Съвета си говорят колко било чудесно, дето градът им най-после щял да се прочисти от онази измет. Не споменаха, разбира се, за тайните сделки, които бяха сключвали с въпросните територии, за печалбите, които бяха натрупали покрай престъпната им дейност, нито за комисионите, които бяха плащали. Направо му се пригади.

Самият той беше предал приятелите си, обърнал бе гръб на предишния си живот, но по лицемерие тези богати и влиятелни съветници го превъзхождаха с много.

Запръска дъжд и нагиздените съветници побързаха да се приберат. Тото предпочете да остане навън, сякаш дъждът можеше да го очисти от всичко, което бе направил напоследък. След малко Касзаат излезе на покрива и застана до него.