Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Талрик кимна разбиращо. Дъждът трополеше все по-силно и по всеобщо съгласие се преместиха до стената на кръчмата, макар че и там дъждът се стичаше през продънения тръстиков покрив.

— Разбира се — продължи Бродан, — накрая се разбра, че един от нашите е вземал пари срещу информация.

Талрик остави последното да увисне във въздуха, все така спокоен външно и напрегнат като струна отвътре.

— Освен ако не е тайна, сър, ще ми кажете ли защо сте тук?

— Разследвам заплаха срещу Империята, лейтенант — отвърна Талрик. — Както винаги.

— Заплаха срещу Империята, сър, разбирам. — Бродан и Талрик дълго се гледаха в очите, после Талрик се усмихна отново, усетил необясним спад в напрежението.

— Войникът ви още не се е върнал с питието ми, лейтенант. Това говори за лоша дисциплина. Не бива да го търпите.

— Така е, сър. Ще го смъмря.

— Когато се върне от гарнизона с другите, несъмнено.

В усмивката на Бродан, покрай другите неща, се долавяше и известно съжаление.

— Така е, сър.

— Е, явно не бива да подценявам скоростта, с която се разпространяват лошите новини. — Талрик все така седеше отпуснат в стола си, като човек, който очевидно не е в настроение за внезапни движения. Небрежната стойка ги объркваше, а и войниците на Бродан едва ли бяха осведомени за последните рокади в Рекеф.

— Постараха се да стигнат до всички, които са ви познавали, сър. Така научихме.

— Да, не се и съмнявам. — Гадеше му се. „Толкова близо!“ За няколко минути се беше върнал назад във времето към обичайното си битие на майор от Рекеф, а сега… предаден отново. Изглежда, беше като магнит за предателството — той да предава и него да предават. Запита се какво ли точно са казали на Бродан.

Не че имаше голямо значение. Бродан беше добър войник и щеше да изпълни получената заповед.

— Сигурно ще ви повишат в капитан за това, лейтенант — отбеляза Талрик.

— Това би било хубаво, сър. — Лицето на лейтенанта запази любезното си изражение и Талрик разбра, че няма шанс да го обърне на своя страна. Бродан не беше човек, който би изневерил на дълга си заради старо познанство. Талрик се сети за един майор от Рекеф, негов изключително близък познайник, така да се каже, който се бе водил от същото правило.

Без да се напрегне, без да подскаже и с най-малкото движение какво ще последва, Талрик прекатури масата с ритник, скочи на крака, събаряйки стола си, а крилете му го изтласкаха назад и нагоре извън навеса, под дъждовното небе.

Жило изригна от дланта му и един от войниците на Бродан падна, преди да се е надигнал от стола си, а Талрик полетя през проливния дъжд само на метър-два над земята, напълно убеден, че ще го последват.

Енергиен залп изсъска вляво от него, той смени рязко посоката и хлътна в една от мизерните улички на Джерез. Не че изградените от тръстика и кал паянтови колиби можеха да му осигурят надеждно прикритие. След миг зави по следващата пресечка вдясно с надежда дъждът да прикрие маневрата му. Чу още едно припукване на освободено жило, но този път не видя проблясъка.

Раната започваше да казва тежката си дума, забавяше го. В същия миг един от преследвачите се стовари сякаш от нищото отгоре му, двамата се превъртяха във въздуха, после цопнаха в калта — Талрик по гръб, другият на колене до него. Войникът примигна изненадано в първия миг, но после протегна ръка.

Талрик се изпълни с необичайно спокойствие и на свой ред разтвори дланта си. Знаеше, че времето му изтича. Когато видя блясъка, прие, че са го простреляли, а представата за изгарящата болка беше толкова реална, че го застигна физически.

Ала блясъкът беше от мокра стомана, не от енергийно жило, главата на войника бе отсечена чисто от раменете, а тялото му се килна настрани, от врата му блъвна фонтан от кръв.

Талрик се надигна, вперил поглед в очите на своя избавител, своя мъчител, и ахна:

— Тисамон?!

Лицето на богомолкородния както обикновено беше неразгадаемо. Не каза нищо, само изтри кръвта от стоманения си сърп и си тръгна, без да покаже и минимален интерес към следващите действия на Талрик. А какво беше видял и до какви изводи беше стигнал, Талрик можеше само да гадае.

— Виж сега, важно е да разбереш едно — каза Нивит. — Никой не е тръбил на висок глас, че нещо голямо има да се случва тъдява. Ясно?

Гавед кимна, досетил се накъде бие водомерката с това предисловие.

— И че не съм получавал разни покани за никакъв търг, дето може евентуално да е планиран за идните дни. И най-важното, никой не е давал да се разбере, че нещо адски скъпо, адски рядко и ценно — долу-горе толкоз голямо — ще бъде обявено за продан в скоро време недалече оттука, дето с тебе си седим в момента. Ако си си мислел, че съм чул нещо такова, Гавед, значи си в голяма грешка.