Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Таки — спря я Че, събрала смелост да постави въпроса. — На какво се дължи интересът ти към нас? Защо ни помагаш?

— Ами, аз съм си дружелюбна по природа — отвърна жизнерадостно Таки, но Че поклати глава и мухородното момиче изкриви лице в гримаса. — Заради осите. Вие очевидно знаете много за тях, а аз искам да науча повече, защото се тревожим, аз и неколцина приятели. Това стига ли засега?

— Напълно — кимна Че.

Дребната мухородна се изниза в една пресечка, а Неро попита:

— Е, какво знаем?

— Осите са тук и не всички ги харесват — каза пробно Че.

— Но има и такива, които ги харесват — довърши вместо нея той. — Това момиче се съмнява дори в собствената си господарка, в своята, как беше, домина. Забеляза ли как ни измъкна, преди паякородната да ни е засипала с въпроси? А приложат ли Изкуството си върху теб, трудно ще премълчиш каквото и да било пред паяците, повярвай ми.

— Какъв според теб е планът на осите? — попита Че. — Не виждам как… — Огледа се и се намръщи. — Всъщност виждам двамца ей там, стоят си и сякаш държат улицата под око. Почти все едно са… — Погледна притеснено към Неро.

— Частна стража? — предположи той. — Е, може би някоя от партиите е започнала да използва услугите им срещу заплащане, знам ли. Може би имперските войници се стичат в Соларно като наемници. Ако е така, то планът е добър… чудя се колко ли са докарали в града досега. Но ще трябват много войници, за да стиснат за гушата шантав град като този. А нашият следващ ход какъв ще е — някакви предложения?

— Да съберем още информация.

— Правилно. — Неро кимна. — Неприятно ми е да го кажа, но в тази игра аз имам по-силни позиции от теб. Надявах се, че ще се впишеш, но досега не съм видял и един бръмбаророден по улиците освен от местната порода, а ти трудно ще минеш за една от тях.

„Прав е“, помисли си унило Че. Соларнийските жени не само бяха с пясъчен цвят на кожата, с тъмни или боядисани в червено коси, завити в кок на тила, но бяха по-високи от нея и по-стройни.

— Значи ти ще се заемеш с калта, така ли? — попита тя.

— А ти ще се мазниш на лордовете и дамичките. Гледай да стоиш близо до тази Таки. Тя явно не си пада по раираните, нищо че е устата до нетърпимост. Слушаш ли ме изобщо?

От известно време Че гледаше втренчено покрай него, но сега побърза да кимне.

— Да стоя близо до Таки, да. Извинявай, просто… нощес сънувах нещо странно.

— Кошмар?

— Тъкмо напротив — отвърна тя и осъзна, че се усмихва.

Крясъците откъм групичката агитатори на ъгъла се бяха засилили. Допреди миг двамата не обръщаха внимание на врявата, но сега Че изведнъж скочи, преди дори да е осъзнала докрай на какво се дължи реакцията й — на звук, даде си сметка тя, звук, който познаваше добре. Трясък на метал в метал. Посегна несъзнателно към меча си и го изтегли от ножницата.

Словесната престрелка на ъгъла беше прераснала в свада, ала тя с нищо не приличаше на деловия и смъртоносен дуел, който се бе разиграл пред очите й на пристанището. Докато Че и Неро си бяха говорили, отнякъде се бе появила втора групичка, повечето от членовете й с малки червени шапки като на победителя във вчерашния дуел. Обидите и взаимните обвинения бяха подпалили искра, а след като първият меч излезе от ножницата, всички наизвадиха оръжия. Ножове, кинжали и мечове — от местния вид с извито острие — се появиха във всяка ръка и с това хаотичното кръвопролитно стълкновение стана неизбежно.

От пръв поглед личеше, че повечето участници, дори тези с мечовете, не са опитни дуелисти, може да бяха по-неопитни и от самата нея, реши Че. Търговци и слуги, предположи тя, и може би неколцина, на които и преди се е случвало да проливат кръв. Бяха много близо един до друг, бутаха се и викаха, мушкаха накъдето им падне със силно изнесени напред мечове, и цялото нелепо меле се придвижваше право към таверната, където седяха Че и Неро.

Много от местните тръгнаха да се изнасят по-надалеч от патакламата и тесните улички към кейовете изведнъж се задръстиха от бягащи хора. Имаше и други обаче, които се включиха охотно в мелето и понеже повечето не носеха отличителни шапки, хаосът стана пълен. Откъм другия край на улицата беше притичал отряд от градската стража, но блюстителите на реда, изглежда, предпочитаха да гледат отстрани, вместо да нагазят във водовъртежа.

— Че — извика Неро някъде над нея. Беше се издигнал с крилете си и припърхваше над навеса: пазеше равновесие на един крак върху близкия пилон. — Че, трябва да се махнеш.