— Агитатори тоест? — пробва Че и когато Таки кимна, призна: — И при нас ги има май. Студенти от Академията в Колегиум, които искат някаква промяна в града или протестират, защото някой някъде бил направил нещо, което не им харесва. А в Хелерон протестите често се израждали в насилие и пак толкова често били подклаждани от престъпни елементи. — Тя вдигна рамене. — Така поне съм чувала.
— Правилно си чула — потвърди Неро. Не си беше направил труда да погледне към хаотиците. Или не ги намираше за интересни, или вече ги беше видял на идване към таверната. Седеше отпуснат на дървената пейка в едното кьоше на оградения с нисък зид преден двор, докато дъждът барабанеше по намасления навес над тях и се изливаше на пелени по края.
— Е, нашите хаотици определено си падат по насилието. Поддръжници са на Кристалната партия — обясни Таки. — Нямате представа за какво ви говоря, нали? Не знам как се оправяте в тези вашите Равнини без политика.
— Имаме си политика — с гордост каза Че. — Гражданите на Колегиум избират най-достойните свои представители за членове на Събранието и по този начин градът ни се управлява пряко от хората.
— Звучи ми доста налудничаво — възрази Таки. — Ще ми се да ида там, за да видя това чудо с очите си. Историите за далечни земи винаги звучат странно, но срещнеш ли пътник от онези места, откриваш, че странностите са силно преувеличени и че хората там са същите като тук. Но това явно не важи за вас.
— А вашите политически партии, дето се боричкат помежду си? — попита Неро.
— Ще ви кажа, но слушайте внимателно, защото е сложно, особено за наивни чужденци като вас — предупреди ги с широка усмивка Таки, после начерта с крак голям кръг на земята. — Това е Дворна Сияйна, която включва представители на всички основни фамилии в Соларно. Всяка семейство има по… ами, по четири, шест, най-много по дванайсет представители, в зависимост от богатството си, от статута си и от търговията, която контролира. Както и в зависимост от броя на поддръжниците си — добави тя и хвърли бърз поглед към хаотиците, които бяха заети да подвикват обидни думи на неколцина забързани минувачи. Поне половината агитатори стояха под дъжда, но това явно не им пречеше.
— А това — продължи Таки и начерта по-малък кръг с върха на сандала си — е Дворна Тъмнинна, която на практика контролира града. В нея влизат онези късметлии от Сияйна, които водещата партия избере и които, както вероятно се досещате, са нейни поддръжници. В момента Дворна Тъмнинна се контролира от Кристалната партия, следователно всички настоящи членове на Тъмнинна са от семейства, поддържащи кристалните. Дотук ясно ли е?
Двамата чужденци кимнаха послушно.
— Така, да видим дали ще схванете следващото — продължи Таки. — По всяко време Сияйна може да изиска промяна в Дворна Тъмнинна. И ако разполага с достатъчно гласове в Сияйна, друга партия може да вземе властта и да подмени изцяло състава на Тъмнинна. Сега е моментът да спомена, че освен говорителката им пред Сияйна, никой не знае кой е бил избран за член на Тъмнинна. Единствено избраните знаят кой всъщност дирижира представлението в дадения момент. Ние, обикновените граждани, знаем само коя партия управлява града през настоящата десетница и нищо друго. Уж — добави тя с иронична усмивка — за да се предотврати корупцията.
— Че то вашите в Сияйна могат да сменят управлението всеки ден. Защо не го правят? — попита Неро.
— Защото, ако някой го предложи, но не успее да прокара предложението си, моментално го изхвърлят от Сияйна и управляващата партия избира кой да заеме мястото му — обясни Таки. — Затова поддръжниците на важните клечки излизат на улицата да сплашат дребните хорица, случва се някои къщи да си сменят боята, най-вече от по-малките семейства, които така или иначе търгуват лоялността си срещу дребни услуги, колкото да не потънат съвсем. Но в крайна сметка всичко се свежда до шумната агитация, защото много хора са склонни да скачат от лодка в лодка, ако преценят, че някой от играчите е станал по-силен, отколкото се е смятало доскоро. А няма по какво друго да преценят освен по уличната врява с определен цвят. Така че в крайна сметка май и ние сами си избираме управниците. Точно като при вас, един вид.
— Един вид — съгласи се неохотно Че. Соларнийската система, изглежда, нямаше нищо общо както с учтивите политически боричкания на Колегиум, така и с елегантните, но смъртоносни игри на паякородните.
— Е — продължи Таки. — Вие двамата, ако искате, се поразходете из Базаара, но аз трябва да ида при „Еска“. Гледайте да се върнете тук, в „Трите колони на Ахаби“. Ако се загубите, питайте някого. Всички го знаят. Пазете си кесиите и не се забърквайте в сбивания. Ще се върна тук преди да е ударила следващата камбана.
Читать дальше