Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— С удоволствие.

Таки й даде знак да я последва и двете се спуснаха по стълбите. Долу ги чакаше дълга ниска маса в стила на мухородните, заредена с хляб, гроздово сладко, зрели домати и тънко нарязано месо. Около масата вече се бяха събрали хора, трима от местните бойни бръмбари, две мухи и гол до кръста мъж водно конче — седеше с кръстосани крака, ръцете и гърдите му бяха нашарени от белези и дамги.

В първия миг Че не позна Неро, но именно той беше единият мухороден край масата. Нищо чудно, че не го позна — беше неузнаваем, за една нощ се беше превърнал в местен, нагиздил се бе с бялата туника и широките панталони на соларнийците, а на главата му имаше четвъртита шапка с остър връх. Вдигна очи към нея, ухили се и с това разпръсна окончателно съмненията й относно самоличността му.

— Охо, я се вижте само, сир Неро — подкачи го Таки. — Изглеждате почти цивилизовано… като за стар човек.

— А вие, мадам Таки, изглеждате като стопроцентова варварка. Да не би да съм пропуснал някой местен обичай, според който на днешния ден хората обличат най-грозните дрехи от гардероба си?

Таки остави заяждането му без коментар. Вместо това седна на масата и даде знак на Че да направи същото.

— Ако искаш да се впишеш тук — обясни тя, — първо се научи какви са правилните обръщения. Тук вашите „майстор“ и „мадам“ не вървят. Към мъжете се обръщаме със „сир“, сир Неро, а към жените с „бела“, ако жената ви е равна, и с „домина“, ако е по-високо от вас.

— Ами ако мъжът е с по-високо социално положение? — попита Неро.

— Откъде да знам? Още не съм срещала такъв — каза самодоволно Таки, с което разсмя колегите си от Дестиавел.

— Тези думи ми звучат много странно — каза Че. Понеже не беше направила никакъв опит да изглежда като местна, не се притесняваше да покаже невежеството си. — Както и имената на градове, места и прочие. Вчера ти спомена за… принцеп нещо си?

Водното конче я изгледа остро, а Таки кимна и каза:

— Принцеп Изгнана, да. Трови ни живота през повечето време.

— Знам, че е просто име, но ми звучи така, сякаш означава нещо само по себе си. Чудех се… в Колегиум се пазят древни писмени плочи, но никой не може да разчете надписите. Тези ваши думи звучат почти като различен език или…

— За всичко са виновни водните кончета — прекъсна я Таки. — Нали така, Далре?

Дамгосаният мъж я стрелна със страховита гримаса, която Че със закъснение разчете като шега.

— Хората на Далре са дошли тук много преди нас, още през лошите стари времена. Дошли, основали колония и донесли своя си говор, затова думите звучат познато, но не съвсем. Днес го използват само като таен език, но навремето, изглежда, е бил един вид официална реч на техните главатари и мъдреци. Нещо като частните клубове на висшата класа, където не те пускат, ако не говориш както трябва. След като паякородните дошли и ги чули как говорят, толкова им харесало, че титлите и имената се разпространили из целите Паешки земи. Щото звучи поетично, а великите дами обичат поезията.

— Значи Принцеп Изгнана означава?… — подсети я Че.

— Принцеп е нещо като княжество, ама на принц, не на княз, а Изгнана значи, че е в изгнание. Княжество в изгнание, да речем — обясни Таки. — Такива имена има навсякъде. Дори обикновените улици тук, в Соларно. Което ме подсеща, че трябва да ида в работилницата, иначе току-виж ония мърлячи ми съсипали леталото. Искаш ли да ви заведа със сир Неро в Базаара, та да видите как всъщност функционира Соларно?

При последното Че мярна в очите на Таки напрежение. Кимна в знак на съгласие, като си мислеше: „Иска да ни изведе оттук. Да ни отдалечи от погледа на паякородната си господарка, може би, но защо?“

— Кои са те? — попита Че, като повиши глас да надвика дъжда. Таки проточи врат изпод навеса на покрития преден двор на таверната да види кого й сочи и въздъхна театрално.

— Вие, чужденците, определено умеете да напипате най-хубавото в нашия прекрасен град. Това, бела Челядинка, са хаотици. — Изгледа ядно малката групичка синьокапи мъже и жени, повечето соларнийци, но и двама от собствената й раса, които стояха на ъгъла между две пресечки на Базаара и се кокореха и на Таки, и на всички останали. — Имате ли си такива по вашите места?

Базаарът, оказа се, беше централният соларнийски пазар. Не беше разположен на някой площад или на оградено за целта място, а се гъчкаше на десетина претъпкани улици, които изпълняваха и всички останали функции на нормалните си посестрими — жилищна, транспортна и прочие. Неро обясни, че традицията била такава навсякъде в Паешките земи.