Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Генерал Максин може и да му беше издал смъртна присъда, но Рейнер… току-виж генерал Рейнер решил, че все пак си струва да защити стария си кадър. Ако, да речем, Талрик успее да му осигури ценни пленници, пресни-пресни от Колегиум, които знаят какво представлява кутията и защо е толкова важна.

Талрик неведнъж бе ръководил двойни агенти и добре познаваше специфичния баланс, който трябваше да се поддържа непрестанно — за да има полза от двойния агент, първоначалните му работодатели трябваше да се държат сити, да бъдат редовно убеждавани, че техният човек все още им е верен. С други думи, макар да точеше тайните на старите си господари към новите, задължително беше предателят все така да снася ценна информация на първите. Тази ситуация пораждаше особена несигурност, защото от един момент нататък двойният агент започваше да се чуди кого всъщност предава и на кого. За изумление на Талрик немалко сред тях продължаваха да твърдят, въпреки очевидното противоречие, че са все така верни на първоначалните си господари.

Той, разбира се, никога не се беше заричал, че на тяхно място не би постъпил така. Защото изобщо не му беше хрумвало, че може да се озове „на тяхно място“.

А ето го сега, изправен пред съвсем същата главоблъсканица. Какво дължеше на Стенуолд и неговите хора? Нищо. Какво дължеше на Империята обаче?

Същото нищо, но въпросът не беше в това какво Империята може да направи за него, а в това какво той може да направи за Империята. При вида на сънародниците му го изпълни толкова остро чувство на загуба и самота, сякаш надничаше в топла стая през заскрежен прозорец, заключен отвън на зимния мраз.

Няколко крачки до верандата… „Добър ден, Бродан… лейтенант Бродан, предполагам? Помните ли ме?“ Устата му внезапно пресъхна. Зачуди се дали Тисамон или ужасната му дъщеря не го наблюдават иззад някой ъгъл. Ако действаше бързо, можеше да ги изпревари.

Разколеба се.

И отстъпи пред изкушението.

Пристъпи на открито и тръгна към тримата осородни на верандата. Опитваше се да реши дали това го прави в по-висша степен предател… и ако е така, спрямо кого.

Че гледаше една източена лодка със сини платна, която лавираше между островите. Имаше известен опит с плавателните съдове и веднага позна паешкия дизайн на тази, не много по-различна от лодката, с която тя и Неро бяха стигнали до Селдис.

Светът тук беше много странен — паякородни управляваха град на Умели, мухородни пилотираха бойни летала, водните кончета бяха пирати. Ала беше и красиво, ранното слънце превръщаше голямото вътрешно море в течно злато, набръчкано от меки вълни към хоризонта, а островите бяха като кръпки от черно кадифе. Под себе си Че виждаше терасираните улици на Соларно, червените покриви със смела форма, искрящите бели стени. Градът се пробуждаше, чуваха се първите акорди на енергичната врява, посрещнала я при кейовете на пристанището предния ден. Град на дузина раси. Град на първосигнално насилие и чудата политика.

— Рано пиле рано пее, а?

Че се обърна и видя Таки да стои на вратата. Мухородната беше облечена в семпли и бая поизносени туника и панталони, не в предпочитания от соларнийците бял цвят, а в тъмносиво. Под колана й бяха затъкнати кожени ръкавици.

— При леталото си ли отиваш? — попита я Че предвид дрехите й, по които личаха стари петна от машинно масло.

— Ами да всъщност — отвърна Таки, явно изненадана от точното наблюдение. — Бедният „Еска Воленти“ получи едно-две попадения в кърмата, а и преди това не беше в идеална форма. Не ми се ще да го оставям в ръцете на дестиавелските механици. Само аз мога да го балансирам както трябва.

— Тук имате… — Че се почувства неудобно, но все пак продължи: — Виж, дано не ти прозвучи високомерно или нещо такова, но тук сте доста по-добре със занаятите и механиката, отколкото очаквах. Мислех, че ще се озова в Паешките земи, ако разбираш какво имам предвид.

Таки се усмихна.

— Значи не си виждала Паешките земи. Паяците обичат джаджите, нищо че не могат да ги използват лично. На юг има истински индустриални градове, така съм чувала, а Дировешни — това е на югозапад оттук, при паешкия бряг на Езгнано — произвежда най-добрите чаркове за летала и автовозила. Нашите ги доставяме само оттам. Ти вероятно имаш предвид, че паякородните дами и лордове предпочитат да не виждат мръсната и потна част от производството на машините и затова ги държат далеч от хубавите си къщи. А сега какво ще кажеш да закусим?