Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— И може да са прави. Имам чувството, че вече ми въздейства.

Нещо иззвънтя над главите им и те се наведоха едновременно. Ахеос се обърна да погледне над парапета при кърмата и видя, че двете машини са се приближили още. Бяха толкова близо, че ясно различаваше пилотите им — по двама във всяка. Единият явно се занимаваше с управлението на машината, другият, седнал зад и по-високо от другаря си, насочваше някакъв голям арбалет. По-близката машина вече бе започнала да ги обстрелва.

Тисамон дойде при тях на кърмата, обтегна лъка си и зачака с нетрепваща ръка.

Арбалетна стрела се заби в балона над тях, после още две — вражеският арбалет беше нацелил правилния обсег. Тисамон стреля, дългата стрела прониза въздуха, ала се строши в корпуса на фикса. Богомолкородният изпсува и посегна за нова.

— Ще издържи ли балонът? — извика Гавед.

— Казах ти, от паешка коприна е. Стрелите го пробиват и остават забити в платното, без да го разкъсат. Не това ме тревожи — отвърна Аланмост. Беше преместил големия арбалет на перилото при кърмата.

— Ти остани при двигателя. Аз ще стрелям — предложи му Гавед.

— Срещу собствените си хора?

— Ако ни хванат, няма да питат кой какъв е.

Двата фикса се раздалечаваха в обходна маневра покрай въздушния кораб. Имаха по два комплекта фиксирани криле, видя Тиниса, и двигател в задната част, почти като при машината, с която тя и приятелите й бяха избягали от друг въздушен кораб. Тиниса клекна, когато една арбалетна стрела закачи перилото до нея, и в същия миг Тисамон пусна втората си стрела. Разстоянието беше значително, но осите бяха навлезли в арбалетен обсег, а както се оказа — и в обсега на неговия далекобоен лък. Стрелата намери целта си и арбалетчикът политна назад, пронизан в рамото.

Ахеос също стреля, но неговата стрела не достигна фикса и пропадна безславно във въздуха. Другата вражеска машина захождаше към тях, арбалетчикът й все така обстрелваше балона, а пилотът протегна ръка с разтворена длан. След миг от дланта му изригна енергийно жило, но докато стигне до тях, от силата му остана само разсеяна светлина. Фиксът продължи да скъсява дистанцията.

Машината отдясно се беше отдалечила на безопасно разстояние, но бързо ги изпреварваше; арбалетчикът й се опитваше да издърпа стрелата от тялото си. Фиксът отляво се приближаваше опасно и следващият енергиен залп обгори перилото. А после Гавед започна престрелка с вражеския арбалетчик. Една от стрелите на Гавед се заби почти докрай в корпуса на имперското летало, фиксът се разклати от удара, а от дупката изригна струйка течност като фин спрей. Миг по-късно Гавед политна с вик назад. Арбалетна стрела се беше забила в парапета на гондолата и разлетелите се трески го бяха надупчили като игленик.

Тисамон и Ахеос стреляха трескаво, но осородният пилот лавираше безразсъдно с машината си и стрелите се забиваха в корпуса.

Талрик пристъпи напред със стисната челюст, протегна ръка и призова Изкуството на предците си.

„С тази стъпка изгарям поредния мост зад себе си.“ Жилото му изригна, насочено не към авиаторите, а към машината, там, където арбалетната стрела беше пробила резервоара с горивото. След фикса моментално се проточи опашка от дим. Талрик зърна ужаса, изкривил лицето на осородния пилот, после мъжът поведе машината в стремглаво гмуркане, с надеждата че ще успее да я приземи, преди целият резервоар да се подпали. Талрик ги проследи с поглед, но леталото скоро се скри под корпуса на техния дирижабъл.

Вторият фикс се връщаше да ги пресрещне, арбалетчикът му се опитваше да насочва с една ръка оръжието и стреляше напосоки. Тисамон изтича при носа.

Леталото връхлиташе право насреща им. Тисамон затаи дъх, изпънал докрай тетивата, и стреля.

Стрелата прониза доспехите на авиатора и се заби дълбоко в гърдите му. Носът на леталото се вирна право нагоре, машината изпълни изящно превъртане, после пропадна към земята. Раненият арбалетчик се измъкна от мястото си и полетя надолу със собствените си криле. Скоро и фиксът, и стрелецът се скриха от поглед.

— Ще изпратят ли други? — обърна се Тиниса към Аланмост. — Щом са толкова по-бързи от нас?

— Че са по-бързи, по-бързи са — отвърна той. — Но тези иначе хубави летала имат един малък недостатък. Бърже им свършва горивото. А моето момиче си има хубав западен вятър, дето духа точно накъдето трябва, и дори двигателят й да спре, пак няма да паднем от небето. Не, фиксовете имаха своя шанс и го пропиляха. Вече няма как да ни настигнат.