Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Веднага щом и богомолката скочи в гондолата след пъргав спринт по тесния корниз, Гавед освободи кораба. Аланмост пусна часовниковия механизъм, който задвижваше двигателя, и витлата оживяха с тих бръм на предавки. Аланмост насочи кормилния лост срещу вятъра, нагласи ъгъла на перките и „Скокливата мома“ започна бавно да се отдалечава от Тарн.

— Вижте — посочи Тиниса. Стоеше на перилата, наведена напред. На фона на облачното небе се различаваха тъмни петънца. Имперската армада наближаваше.

— Въздушни кораби — каза Аланмост. — Големи. Дотук виждам шест. И да има по-малки, не мога да ги видя без далекогледа.

— Аз мога — каза Тиниса. — Трудно ми е да ги преброя, но са над трийсет.

— Да не споменаваме войниците от леките въздушни отряди. Те трябва да са около две хиляди — добави Талрик. Дори не беше дошъл да погледне. — Топло облечени и яхнали дирижаблите, който където успее да се хване. Поне аз бих организирал атаката така.

— А знаеш ли кой им е командир? — попита Ахеос. — И какво… какво ще направят на моите хора?

Погледнаха назад. Терасите и входовете към Тарн тъмнееха от стотици закачулени фигури, които присвиваха очи на несвойствената за тях дневна светлина. Имаше и други, мухи и богомолкородни воини. На по-ниските нива също имаше хора — вместо да си легнат с изгрева на слънцето, фермерите стояха мълчаливо на терасираните си ниви и чакаха ли, чакаха.

— Дори не е истинска армия — каза почти презрително Талрик. — Експедиционен корпус, това са отделили за твоя град. Избрали са някой офицер, когото да назначат за губернатор, ако твоите хора им клекнат. Не ще да е някой важен обаче. То и какво ли може да предложи на Империята затънтено място като това?

Ахеос се завъртя към него със стиснати юмруци и Талрик вдигна вежда.

— Какво? Нали ме взе като съветник по имперските въпроси, забрави ли? Не задавай въпроси, ако не искаш да чуеш отговорите.

— Неприятно ми е да прекъсвам дружеския ви разговор — намеси се Аланмост, който току-що се бе качил на палубата от трюмното помещение, — но имаме проблем. — Беше се въоръжил с далекоглед и гледаше през него към далечната въздушна флотилия. — Забелязали са ни, сигурен съм. — Видя изражението на Ахеос и продължи: — Забравяш за гигантския балон над нас. Вижда се отдалече, а и чудесно отразява изгряващото слънце. Два фикса вече ни идват на гости.

— Тогава накарай машината си да лети по-бързо — настоя Ахеос.

— Не става така, момко. Каквото и да направя, фиксовете пак ще са много по-бързи от нас.

— Как ще действат? — попита Ахеос, спомнил си летящите машини, дуелирали се в небето при Битката на релсите. — Как да се бием с тях?

— Е, точно това е истинският проблем — отвърна Аланмост, отвори един сандък, извади дълъг арбалет за многократна стрелба със специална приставка за прикрепване и почна да я стяга около перилото на гондолата.

На Ахеос му се струваше невъзможно фиксовете да ги настигнат. Въздушният кораб се носеше по вятъра, минаваше уж на косъм от планинските зъбери, но засега не беше получил и драскотина. Самият той трудно би поддържал такава скорост дълго. Колко бързи трябва да бяха имперските машини, за да ги настигнат?

Фиксовете се появиха като две черни точки на небесния фон; летяха близо една до друга и се уголемяваха почти недоловимо, скъсявайки разстоянието до „Момата“. Въздушният кораб се отдалечаваше бързо от Тарн, ала така и не успяваше да увеличи преднината си пред имперските машини.

Тисамон слезе в трюма и се върна с лък — истински богомолски лък, дълъг колкото него и от толкова яка дървесина, че се наложи да го натисне с цялата си тежест, за да опъне тетивата. Ахеос последва примера му — запъна тетивата на собствения си лък, който изглеждаше жалък в сравнение с оръжието на богомолката. Тиниса стоеше край тях, стиснала гневно рапирата си.

— Какво стана с твоите хора? — попита тя, без да сваля очи от растящите точки, и Ахеос се досети, че въпросът цели най-вече да притъпи остротата на собственото й чувство за безсилие.

— Нищо. Няма да ни помогнат. Предпочетоха да ме прогонят. Те… уплашени са.

— От осите?

— От кутията.

Очите й се разшириха.

— Аз пък си мислех, че това е точно по тяхната част.

— А аз — че ще ми помогнат. Че ще оценят какво се опитвам да направя. Но не, те… те, по-мъдрите от мен, се страхуват от кутията. Виждат я като сила, която покварява всичко, до което се докосне. И… — Той млъкна, внезапно смутен.

— И? — подкани го Тиниса.