Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Оказали се бяха по-силни от очакваното. Макар че се беше подготвила за преместването, Сикоре едва не се хвана в капана на малката сенчеста реалност. Освободи се благодарение на Уктебри и неговата сила, за да довърши работата си във физическия свят, докато другите лежат в безсъзнание. Така се беше отървала от всичките си противници. Освен от осородните, разбира се, но те не вярваха в магията и Сикоре лесно можеше да се скрие от тях, както и стана.

Вървеше към брега на езерото с намерението да намери лодка, та да се измъкне бързо от Джерез. След малко вече се промъкваше между крайбрежните коптори, които клечаха в разкаляната почва на тресавището, неравна и осеяна с дълбоки дупки, обречена някой ден да потъне окончателно.

Въздъхна с искрено облекчение. Поне от равнинците се беше измъкнала без проблеми. Не си беше давала сметка колко я ужасява мисълта да не пострада физически. Хората от нейната раса притежаваха силен инстинкт за самосъхранение, по-силен от идеята за обща цел и добруване на общността. Молците открай време разчитаха богомолкородните им вардияни да умират вместо тях, но при крайна нужда охотно жертваха и собствения си живот. Може би именно това беше причината да излязат победители в онази древна война.

Сведе поглед към увития предмет, който стискаше в ръцете си, и усети притеглянето му. Щеше да го занесе право на Бродан и той, понеже беше покорен малоумник, щеше да го предаде на господарите си. И нямаше да усети нищо. За него кутията щеше да е просто кутия.

— Обърни се — каза глас зад гърба й и тя се извъртя, стиснала кутията, и изсъска от гняв. Стройна фигура стоеше недалеч от нея, с бронирана ръкавица и сърповидно острие. Богомолкородният от свитата на молеца. Знаеше и името му — Тисамон.

Сикоре присви очи.

— Ти не си магьосник, богомолке, така че как се озова тук?

— Джерез тъне в кал и не ми трябва магия, за да проследя нечии стъпки. Реших, че си Сцила, но не си. Коя си тогава?

— Не ти трябва да знаеш — отвърна тя. — А сега си хващай пътя, богомолке. Не смей да ме предизвикваш.

— Ти си направила заклинание на Тиниса — каза хладно той и пристъпи към нея.

— Защо те интересува съдбата на един паяк?

— Тя ми е дъщеря — отвърна мъжът и направи още една крачка напред.

Сикоре видя как сърповидното острие се извива назад за удар и посегна мълниеносно с острите си нокти към богомолкородния. Той се дръпна инстинктивно, а тя оголи зъби в хищна усмивка.

— Добре де, тук си. Но какво ще направиш? Познавам добре твоя вид, богомолке. Молецородните ви отглеждат за пазачи. Но аз съм магьосница, а теб те е страх от магията, нали? И от всички неща, които тя може да ти стори. Сигурно знаеш, че да убиеш магьосник означава да си навлечеш проклятие, на себе си и на всичките си близки.

— Чувал съм да го казват — отвърна той.

Вече не пристъпваше към нея и Сикоре разбра, че е права. При цялото си умение в боя богомолкородните бяха суеверна и невежа раса.

— Тогава си върви, преди да съм те поразила със заклинание — каза тя. — Настина ли мислиш, че ще сдържа ръката си? Или ще дръзнеш да се изправиш срещу мен в двубой?

— Права си, разбира се — каза той. — Не бих го направил.

Усмивката й се разшири, ала в същия миг нажежен юмрук я удари в кръста и я събори на земята. Тя се извърна, докато падаше, и видя осороден в дълго палто да каца встрани. Над дланта му още се виеше рехав дим.

Идваха за нея. Идваха за кутията.

Силите й се топяха бързо, но тя имаше още един, последен коз, пък бил той и прост чирашки трик. Съсредоточи се изяло върху кутията и призова силите си, преди да са попили в земята заедно с кръвта й.

После вдигна очи и видя богомолката и осата над себе си, осородният вдигнал меч да я прониже. Заплю ги предизвикателно и видя как богомолката отскача назад. После мечът потъна в гърдите й.

Тисамон изчака Гавед да завърти хубаво меча и да го издърпа от трупа на комарородната и чак тогава посегна да вземе кутията. Разбута широките ръкави на мъртвата жена. Различил беше ъгловатите очертания в ръцете й. Усетил я беше там.

Но сега я нямаше. Пръстите на комарородната още бяха сгърчени, все едно допреди миг е стискала предмет със същата форма и размер, но кутията я нямаше.

Погледна към Гавед, но той не би могъл да разбере. Осородният се зае да претърсва трупа от главата до петите, а Тисамон се дръпна назад, защото знаеше, че усилията му са безпредметни. Знаеше, че с помощта на магията си комарородната в крайна сметка ги беше надвила.