Виктория Айвярд - Алена кралица

– Горе са готови.

Над нас Пазителите се струпват на една площадка, която обикаля цялата сграда, и се подреждат покрай стените. Но над тях в изваяните прозоречни ниши и балкончета близо до тавана сенките изобщо не са Пазители.

– Само трябва да дадеш сигнала. – Подава подноса и невинната чаша със златиста течност.

Мейвън се изпъва до мен и опира рамо в моето, за да ме подкрепи.

– Мер?

Сега е мой ред.

– Готова съм – промърморвам и си спомням плана, който Мевън ми прошепна преди няколко нощи. Треперейки, оставям познатото жужене на електричеството да потече през тялото ми, докато вече мога да почувствам как през главата ми преминава светлината на всяка лампа и камера. Вдигам чашата и отпивам голяма глътка.

Килорн побързва да вземе чашата обратно.

– Една минута. – Гласът му звучи толкова неумолим.

Изчезва с бързо дръпване на подноса, провирайки се през тълпата, докато вече не мога да го видя. Бягай, моля се и се надявам, че е достатъчно бърз. Мейвън също си отива, оставя ме да изпълнявам собствената му задача до майка му.

Отправям се към центъра на тълпата, макар че усещането за електричество заплашва да ме залее. Но още не мога да се освободя от него. Не и докато не започнат. Трийсет секунди.

Крал Тиберий се извисява застрашително пред мен и се залива от смях заедно с любимия си син. Изглежда, сякаш е на третата си чаша вино, и бузите му са се облели в сребриста руменина, докато Кал любезно отпива вода. Някъде от лявата ми страна чувам режещия смях на Еванджелин, вероятно тя е заедно с брат си. Из цялата стая четирима души поемат последния си дъх.

Оставям сърцето си да отброи онези последни секунди, отмервайки миговете с всеки удар. Кал ме забелязва през тълпата, отправя ми онази широка усмивка, която обичам, и понечва да тръгне към мен. Но той никога няма да стигне до мен, не и преди делото да бъде извършено. Светът забавя ход, докато вече усещам единствено стряскащата сила зад стените. Като на тренировките, като с Джулиан уча се да я контролирам.

Отекват четири изстрела заедно с четири ярки проблясъка от оръжията високо отгоре.

После се разнасят писъците.

Изпищявам заедно с тях, а светлините блясват, после потрепват, после угасват.

Една минута тъмнина. Това трябва да им дам. Писъците, крясъците, паническото тичане на крака почти нарушават концентрацията ми, но се заставям да се съсредоточа. Светлините блясват ужасно, после угасват, правейки придвижването почти непосилно.

Дават възможност на пр ият елите ми да се измъкнат.

– В нишите! – изревава един глас и надвиква хаоса. – Бягат! – Още гласове се присъединяват към призива, макар че никои от тях не са ми познати. Но в тази лудост всички звучат различно. – Намерете ги! Спрете ги! Убийте ги!

Пазителите на площадката са насочили пушките си, докато още се появяват като неясно петно – просто сенки, които се впускат в преследване. Уолш е с тях, напомням си. Ако Уолш и други слуги са успели да вмъкнат тайно Фарли и Килорн преди, могат да ги измъкнат отново. Могат да се скрият. Могат да избягат. С тях всичко ще бъде наред.

Моята тъмнина ще ги спаси.

От тълпата изригва ярък огън, къдрейки се из въздуха като пламтяща змия. Реве над главите ни и осветява сумрачната бална зала. Потрепващи сенки багрят стените и извърнатите нагоре лица, преобразуват балната зала в кошмар от червена светлина и барут. Соня пищи наблизо, наведена над тялото на Рейналд. Пъргавата старица Ара я отскубва със сила от трупа, издърпва я далече от хаоса. Очите на Рейналд се взират изцъклено нагоре към тавана, отразявайки червената светлина.

Продължавам да удържам фронта, всеки мускул в мен е твърд и напрегнат.

Някъде близо до огъня разпознавам стражите на краля, които го извеждат припряно от стаята. Той се опитва да се бори с тях, вика и крещи, че иска да остане, но като никога те не се подчиняват на заповедите му. Елара е плътно отзад, пришпорвана от Мейвън, докато бягат от опасността. Следват ги още мнозина, нетърпеливи да се освободят от това място.

Офицери от Сигурността бягат срещу прилива, заливат стаята с викове и тропащи ботуши. Лордове и дами напират покрай мен в опит да се измъкнат, но аз мога само да стоя намясто, устоявайки възможно най-добре. Никой не се опитва да ме издърпа; никой изобщо не ме забелязва. Те се страхуват. Въпреки цялата си сила, цялата си мощ те все пак познават значението на страха. И са нужни само няколко куршума, за да предизвикат ужас в тях.