Виктория Айвярд - Алена кралица

– А Червените, е, предполагам, че са постигнали най-доброто на фона на това, с което разполагат – продължава жената Уел, сбърчвайки нос при тази мисъл. – Такъв живот е подобаващ за тях.

– Не е наша вината, че са родени слуги – казва една жена Рамбос в кафяви одежди небрежно, сякаш говори за времето или за храната. – Това е просто природа.

Вълни от гняв се разплискват по тялото ми, но един поглед от кралицата ми подсказва, че не мога да го покажа с нищо. Вместо това трябва да изпълня дълга си. Трябва да излъжа.

– Наистина – чувам се да казвам. Под масата ръцете ми се свиват в юмруци и си мисля, че сърцето ми може да се пръсне.

По цялата маса жените слушат внимателно. Много от тях се усмихват, други кимат, докато потвърждавам ужасните им убеждения за моите хора. От вида на лицата им ми идва да запищя.

– Разбира се – продължавам, неспособна да се спра. – Принудата да водят такъв живот без отдих, без облекчение и без спасение би превърнала всички в слуги.

Малобройните усмивки помръкват, присвивайки се в объркани изражения.

– Лейди Титанос ще има най-добрите учители и най-добрата помощ, за да се уверим, че ще се приспособи правилно – казва бързо Елара, прекъсвайки ме рязко. – Вече започна с лейди Блонос.

Жените мърморят одобрително, докато момичетата се споглеждат, забелвайки очи. Това време е достатъчно да се съвзема, да си възвърна нужния самоконтрол, за да преживея обяда.

– Какво възнамерява да прави Негово Кралско Височество по въпроса с бунтовниците? – пита една жена: грубият ѝ глас изпраща шокова вълна от мълчание над обяда и отвлича вниманието от мен.

Всички погледи на масата се насочват към говорещата – жена във военна униформа. Няколко други дами също носят униформи, но нейната блести с най-много медали и ленти. Грозният белег, спускащ се по луничавото ѝ лице, подсказва, че може действително да ги е заслужила. Тук, в един дворец, е лесно да забравиш, че се води война, но изражението на лицето ѝ, като на преследван от призраци човек, подсказва, че тя няма, не може да забрави.

Кралица Елара оставя лъжицата си със заучена грациозност и също толкова заучена усмивка.

– Полковник Макантос, едва ли бих ги нарекла бунтовници...

– И това е само една атака, за която поемат отговорността – изстрелва в отговор жената полковник, прекъсвайки рязко кралицата. – А какво ще кажете за експлозията в Харбър Бей или летището в Делфи, като стана въпрос? Три въздушни джета унищожени, а още два – откраднати от една от собствените ни бази!

Очите ми се разширяват, не успявам да се сдържа и ахвам заедно с няколко дами. Още атаки? Но докато другите изглеждат уплашени, притиснали ръце към устата си, аз трябва да се преборя с порива да се усмихна. Фарли е свършила доста работа.

– Вие инженер ли сте, полковник? – Гласът на Елара е рязък, студен и категоричен. Тя не дава шанс на Макантос да поклати глава. – Тогава едва ли разбирате как изтичане на газ в Залива е станало причина за експлозията. И ми напомнете: да не би да командвате въздушни войски? О, не, много съжалявам, вашата специалност е свързана със сухопътните сили. Инцидентът на летището беше тренировъчно упражнение, надзиравано от самия лорд генерал Ларис. Той лично увери Негово Височество, че базата в Делфи е напълно сигурна и безопасна.

В честна схватка Макантос вероятно би могла да разкъса Елара с голи ръце. Вместо това обаче Елара разчлени полковника единствено с думи. А дори не е свършила. Казаното от Джулиан отеква в главата ми – думите могат да лъжат.

– Целта им е да наранят невинни граждани както Сребърни, така и Червени, да предизвикат страх и истерия. Те са дребни, ограничени и малодушни, криещи се от правосъдието на моя съпруг. Приписването на всяка злополука и недоразумение в кралството на такива злодеи само подтиква усилията им да тероризират нас, останалите. Не доставяйте това удовлетворение на тези чудовища.

Няколко жени на масата ръкопляскат и кимат, съгласявайки се със зашеметяващата лъжа на кралицата. Еванджелин се присъединява и действието бързо се разпростира, докато само полковникът и аз оставаме безмълвни. Наясно съм, че тя не вярва на нито една дума на кралицата, но няма как да наречеш кралицата лъжкиня. Не и тук, не и на нейната арена.

Колкото и да ми се иска да остана неподвижна, знам, че не мога. Аз съм Марийна, не Мер, и трябва да подкрепя моята кралица и ужасните ѝ думи. Ръцете ми се събират, ръкопляскайки на лъжата на Елара, докато смъмрената жена полковник навежда глава.