Виктория Айвярд - Алена кралица

– Защо никой не ни наблюдава?

Той само примигва към мен:

– Значи има разлика – промърморва. Не знам какво значи това и то ме вбесява.

– Защо?

– Мер, тук съм да ти преподавам уроци по история, да те науча как да бъдеш Сребърна и как да бъдеш а-а... полезна – казва той; изражението му става кисело.

Взирам се в него объркана. Студен страх потича като кръв във вените ми.

– Името ми е Марийна.

Но той само махва с ръка, пренебрегвайки неубедителното ми твърдение.

– Освен това ще се опитам да разбера точно как си се появила ти и как работят способностите ти.

– Способностите ми са се появили, защото... защото съм Сребърна. Способностите на родителите ми се смесили – баща ми бил заличител, а майка ми – създателка на бури. – Изричам, пелтечейки, обяснението, което ми втълпи Елара, докато се опитвам да го накарам да разбере. – Аз съм Сребърна, сър.

За мой ужас той поклаща глава:

– Не, не си, Мер Бароу, и не трябва никога да го забравяш.

Той знае. Свършено е с мен. Край. Би трябвало да се моля, да го умолявам да запази тайната ми, но думите засядат на гърлото ми. Краят идва, а аз дори не мога да отворя уста да го спра.

– Няма нужда от това – продължава той, забелязвайки страха ми. – Не възнамерявам да предупреждавам никого за наследството ти.

Облекчението, което изпитвам, е краткотрайно, превръщайки се в нов вид страх.

– Защо? Какво искате от мен?

– Аз съм преди всичко любопитен човек. А когато влезе в Изпитанието на кралиците като прислужница и излезе като отдавна изгубена Сребърна благородница, трябва да кажа, бях доста любопитен.

– Затова ли тук вътре няма камери? – Настръхвам и се отдръпвам заднешком от него. Юмруците ми се свиват и ми се иска мълнията да се появи, за да ме защити от този човек. – За да няма запис как ме проучвате?

– Тук вътре няма камери, защото притежавам способността да ги изключвам.

В мен заискрява надежда като светлина в пълен мрак.

– Каква е силата ви? – питам треперливо. Може би той е като мен.

– Мер, когато един Сребърен казва „сила“, има предвид могъщество, мощ. „ Способност“, от друга страна, се отнася до всички глупави малки неща, които умеем да правим. – Глупави малки неща. Като например да прекършат човек надве или да го удавят на градския площад. – Искам да кажа, че някога сестра ми беше кралица, а това все още има някакво значение тук.

– Лейди Блонос не ме научи на това.

Той се подсмихва под нос:

– Това е, защото лейди Блонос ти преподава безсмислици. Аз никога няма да правя това.

– Следователно, ако кралицата е била твоя сестра, значи ти си...

– Джулиан Джакос, на вашите услуги. – Той се снишава в комично нисък поклон. – Глава на Династията Джакос, наследник на нищо повече от няколко стари книги. Сестра ми бе покойната кралица Кориан, а принц Тиберий Седми, Кал, както го наричаме всички, е мой племенник.

Сега, когато го казва, мога да видя приликата. Цветът на очите и косата на Кал са като на баща му, но непринуденото изражение, топлотата зад очите му – те сигурно идват от майка му.

– Значи не смяташ да ме превърнеш в някакъв научен експеримент за кралицата? – питам, все още нащрек.

Вместо да придобие обидено изражение, Джулиан се засмива на глас:

– Скъпа, кралицата едва ли желае нещо по-силно от това да изчезнеш. Да открие коя си, да ти помогне да го разбереш, е последното нещо, което иска.

– Но въпреки това ще го направиш?

Нещо проблясва в очите му, нещо като гняв:

– Пипалата на кралицата не се простират толкова далече, колкото ѝ се ще да си мислиш. Искам да узная какво си и съм сигурен, че ти също го искаш.

Колкото изплашена бях преди миг, толкова заинтригувана съм сега:

– Искам.

– Така си и мислех – казва той и ми се усмихва над купчина книги. – Съжалявам да кажа, че освен това трябва да направя каквото поискаха от мен: да те подготвя за деня, в който ще излезеш на сцената.

Лицето ми помръква, когато си спомням какво обясни Кал в тронната зала. Ти си тяхната героиня. Сребърна, отгледана като Червена.

– Искат да ме използват, за да спрат някакъв бунт. По някакъв начин.

– Да, скъпият ми зет и неговата кралица вярват, че можеш да го направиш, ако бъдеш използвана подходящо. – От всяка негова дума капе горчивина.

– Това е глупава и невъзможна идея. Няма да успея да направя нищо и тогава... – Гласът ми заглъхва. Тогава ще ме уб ият .

Джулиан следва потока на мисълта ми.