Виктория Айвярд - Алена кралица

– Тихо – съска майка му. – Ще се подчиниш.

Той я оглежда кръвнишки от глава до пети – младият син, бунтуващ се срещу родителите си. Но изражението на майка му става сурово и принцът отстъпва, познавайки гнева и силата ѝ така добре, както ги познавам аз.

Гласът ми е слаб, едва доловим:

– Това изглежда малко... прекалено. – Просто няма друг начин да го опиша. – Не искате да ме превръщате в дама, още по-малко пък в принцеса.

Лицето на Тиберий се пропуква в мрачна усмивка. И неговите зъби, като на кралицата, са ослепително бели.

– О, искам и още как, скъпа моя. За първи път в елементарния си жалък живот имаш някаква цел. – Усещам язвителната реплика като плесница през лицето. – Ето ни в ранните етапи на един бунт със зле избран момент, с терористични групировки или борци за свобода, или както там, по дяволите, наричат себе си тези Червени идиоти, които взривяват разни неща в името на равенството.

– Алената гвардия. – Фарли. Шейд. В мига, щом името минава през ума ми, се моля кралица Елара да не наднича в главата ми. – Бомбардирали са...

– Столицата, да. – Кралят свива рамене, чешейки се по врата.

Годините ми в сенките са ме научили на много неща. Кой носи най-много пари, кой няма да те забележи и как изглеждат лъжците. Кралят е лъжец, осъзнавам, гледайки как се насилва да свие отново рамене. Опитва се да се държи пренебрежително и просто не му се получава. Нещо го кара да се плаши от Фарли, от Алената гвардия. Нещо много по-сериозно от няколко експлозии.

– И ти – продължава той, като се надвесва напред. – Може да успееш да ни помогнеш, за да не станат много повече.

Бих се разсмяла на глас, ако не бях толкова уплашена:

– Като се омъжа за... съжалявам, как ти беше името?

Бузите му побеляват – това, предполагам, е начинът, по който се изчервяват Сребърните. В края на краищата кръвта им е сребриста.

– Името ми е Мейвън – казва с мек и тих глас. Подобно на Кал и баща му косата му е лъскаво черна, но приликите свършват дотам. Докато те са широкоплещести и мускулести, Мейвън е слаб, с очи като бистра вода. – И все още не разбирам.

– Това, което баща ни се опитва да каже, е, че тя представлява благоприятна възможност за нас – казва Кал, намесил се, за да обясни. За разлика от този на брат му гласът на Кал е силен и властен. Това е гласът на крал. – Ако Червените видят нея, Сребърна по кръв, но Червена по природа, изправена редом с нас, могат да бъдат усмирени. Това е като вълшебна приказка – момиче от неблагороден произход, което се превръща в принцеса. Тя е тяхната героиня. Могат да се уповават на нея вместо на терористи. – А после с по-мек тон, но по-важно от всичко друго: – Тя ще отвлече вниманието им.

Но това не е вълшебна приказка, нито дори сън. Това е кошмар. Откъсват ме и ме заключват далече за останалата част от живота ми, принудена да се превърна в някой друг. Да бъда една от тях. Марионетка. Зрелище, за да поддържам хората щастливи, тихи и потъпкани.

– А ако скалъпим добре тази история, Висшите династии също ще бъдат удовлетворени. Ти си изгубената дъщеря на герой от войната. Каква по-голяма чест можем да ти окажем?

Срещам погледа му и го умолявам мълчаливо. Той ми помогна веднъж, може би ще го направи отново. Но Кал накланя глава ту на една, ту на друга страна, клатейки я бавно. Не може да ми помогне тук.

– Това не е молба, лейди Титанос – казва Тиберий. Използва новото ми име, новата ми титла. – Ще направите това и ще го направите както трябва.

Кралица Елара обръща бледите си очи към мен:

– Ще живееш тук, какъвто е обичаят за кралските годеници. Всеки ден ще минава по определено разписание, изготвено по мое усмотрение, и ще бъдеш обучавана в абсолютно всичко възможно, за да те направим... – тя търси думата, дъвчейки устната си – подходяща. – Не искам да зная какво означава това. – Ще бъдеш внимателно наблюдавана. От сега нататък ще живееш на ръба на острието. Една погрешна стъпка, една грешна дума и ще си изпатиш заради това.

Гърлото ми се стяга, сякаш усещам веригите, които кралят и кралицата обвиват около мен.

– Ами животът ми?

– Какъв живот? – злорадо пита Елара. – Момиче, та ти се намери в истинска мечта.

Кал стиска очи за миг, сякаш звукът от смеха на кралицата му причинява болка.

– Тя има предвид семейството си. Мер – момичето – има семейство.

Гиза, мама, татко, момчетата, Килорн – един откраднат живот.

– О, това ли – изсумтява презрително кралят, като се тръсва обратно в стола си. – Предполагам, че ще им отпуснем издръжка, за да ги накараме да си траят.