Р. Салваторе - Изгнание

— Магга каммара — промърмори свиърфнебълът, когато огледа стола и видя очертанията на малка вратичка, там, където бе седяло съществото. Белвар винаги предпочиташе да действа практично, а не с финес — разтроши вратата със своята ръка — чук и съзря приятната гледка на така познатите си вързопи. Гномът сви рамене и следвайки пътя на логиката отмести със замах и обезглавения от Гуенивар илитид. Безглавото чудовище падна настрани и разкри друга малка врата.

— Елфът ще има нужда от това — отбеляза Белвар, когато разчисти парчетата камък и вдигна колана, на който в двете ножници висяха ятаганите на Дризт. Гномът побърза да излезе през вратата, ала точно на изхода се сблъска с един илитид.

По-точно, омагьосаната му ръка — чук се сблъска в гърдите на илитида. Чудовището залитна назад, прекатури се в металния парапет на балкона и полетя надолу.

Белвар побягна и сви в първия коридор — нямаше време да проверява дали илитидът случайно не се е задържал някъде, нямаше време да се занимава с всеки изпречил се на пътя му крадец на мисли.

Вече можеше да чуе суматохата долу, менталните атаки и писъците, а също и непрекъснатия рев на пантерата, който звучеше като музика в ушите на възрастния свиърфнебъл.

Илитидът бе стегнал Дризт в необичайно мощна хватка — елфът можеше само да се извива и да мята глава, за да забави действията на пипалата. Едно от тях успя да се захване, после още едно, и бавно започнаха да се впиват в абаносовата кожа на Дризт. Злощастният елф не бе наясно с анатомията на крадците на мисли, но знаеше, че те са двукраки същества и това го наведе на една мисъл.

Изви се леко на една страна, така че да не е с лице към ужасяващото същество и заби коляно в слабините му. По разхлабената хватка на илитида и по разширените му млечнобели очи, Дризт разбра, че предположението му е било правилно и още два пъти заби коляното си в слабините на крадеца на мисли.

Елфът напрегна всичките си сили, за да се освободи от хватката на илитида, ала не успя. Пипалата упорито продължаваха разходката си по лицето му, промъквайки се към мозъка. Експлозии от изгаряща болка пронизаха съществото на Дризт и той едва не припадна. Главата му клюмна безжизнено върху гърдите, но ловецът не се предаде.

Когато Дризт вдигна лилавите си очи нагоре, в тях горяха пламъци, спускащи се като проклятие върху илитида. Ловецът сграбчи пипалата на чудовището и бясно ги изтръгна, дърпайки ги право надолу, за да наведе главата му.

Крадецът на мисли изстреля менталната си енергия, но ъгълът не беше точен и не успя да попречи на ловеца. С едната си ръка Дризт държеше пипалата, с другата яростно нанасяше удар след удар по меката глава на чудовището със силата на митрилен чук.

Огромни синини покриха месестата кожа на илитида, едното му око подпухна и се затвори. Обезумелият илитид се бореше отчаяно — тресеше се, размахваше ръце, но ловецът сякаш не забелязваше нищо. Той продължаваше да удря главата на съществото, накрая го запрати на каменния под. Дризт изтръгна китката си от хватката на едно пипало, после продължи да го налага с юмруци, докато очите на илитида се затвориха завинаги.

Звук от метал накара елфът да се озърне. На пода, едва на няколко крачки от него, лежеше нещо познато, за което Дризт отдавна копнееше.

Доволен, че ятаганите са паднали близо до приятеля му, Белвар се устреми надолу по каменната стълба към най-близкия илитид. Чудовището се обърна и атакува. Белвар отвърна с рев — толкова яростен, че отчасти блокира зашеметяващия ефект — и се хвърли напред, посрещайки вълните ментална енергия. Макар и замаян от това нападение, гномът се блъсна в илитида и двамата се затъркаляха надолу по стълбата. Пометоха със себе си и едно друго чудовище, бързащо да се притече на помощ на сънародника си. Почти загубил почва под краката си, Белвар усещаше само едно: в плетеницата от ръце и крака нямаше такива на приятели. Митрилните ръце на гнома сечаха и удряха; накрая той успя да излезе от борбата и някак да се покатери на втория балкон, в търсене на друга стълба.

Буйният свиърфнебъл изчезна много преди двамата ранени илитида да са се съвзели достатъчно, за да го спрат.

Спускайки се към следващото ниво, гномът пресрещна изненадващо друг илитид и размаза месестата му глава в стената. Още дузина крадци на мисли се лутаха по целия балкон — охраняваха двете стълбища, водещи към най-долното помещение на кулата.