Р. Салваторе - Убежище

— Но не излъгах, че видях Дризит — ядосано изръмжа хлапето.

В този миг вратата на бараката се открехна и в помещението за дърва влязоха Шоно, вторият по големина брат на Лиъм, и Елени, единствената им сестра.

— Дано този път си вземеш поука — сгълча пакостника тя. — Лошо е да се измъкваш от къщи, когато има работа, но да се прибираш с такива истории…!

— Онзи Дризит беше истински — възрази Лиъм, недоволен от покровителствения тон на сестра си. Родителите му току-що го бяха наказали, не се нуждаеше и от хапливите забележки на Елени. — Беше черен като наковалнята на Конър и водеше черен лъв със себе си!

— По-тихо — предупреди ги Шоно. — Ако татко разбере, че сме тук и си губим времето в приказки, ще ни набие и тримата.

— Дризит — невярващо изсумтя Елени.

— Истина ви казвам! — повиши тон Лиъм и в отговор получи шамар от брат си.

Вратата изведнъж се отвори. Пребледнели от страх, трите деца се обърнаха към входа на бараката.

— Влизай, бързо! — ядосано прошепна Елени, когато видя на прага брат си Флани, който беше малко по-голям от Шоно, но с три години по-малък от нея. Тя сграбчи момчето за яката и го издърпа вътре. Шоно, най-притеснителният от всички, бързо подаде глава навън, за да види дали някои не ги е видял, после тихо затвори вратата.

— Не е честно да ни шпионираш! — запротестира Елени.

— Аз откъде да знам, че сте тук? — тросна се Флани.

— Идвах насам, за да подразня малкия — момчето погледна към Лиъм, изкриви устата си и заплашително размаха ръце — Пазете се, пазете се — забоботи Флани.

— Аз съм Дризит и ще изям всички дребосъци!

Лиъм отвърна очи от брат си и гримасите му, ала Шоно не се впечатли.

— О, я млъкни! — изръмжа той и, за да придаде по-голяма убедителност на думите си, плесна Флани по тила.

Флани се обърна и понечи да отвърне на удара, но Елени застана между тях.

— Спрете! — извика тя, но толкова силно, че всичките четири деца на Тисълдаун сложиха пръст върху устните си и прошепнаха:

— Шшшш!

— Дризит беше истински — запротестира отново Лиъм. — Мога да ви го докажа, ако не ви е страх!

Децата впериха любопитните си погледи в него. Всички знаеха, че най-малкото им братче е изпечен лъжец, но сега нямаше какво да спечели с измислиците си. Баща им не му вярваше, а за Лиъм само това имаше значение — само така можеше да избегне наказанието. Момчето продължи да упорства, а тонът на думите му звучеше искрено.

— Как ще докажеш, че Дризит съществува? — попита Флани.

— Утре нямаме никакви задължения — отвърна Лиъм. — Ще отидем да берем боровинки в планината.

— Мама и татко никога не ни пускат там — добави Елени.

— Ще ни пуснат, ако убедим Конър да дойде с нас — каза Лиъм, имайки предвид най-големия им брат.

— Конър няма да ти повярва — възрази му момичето.

— Но ще повярва на теб! — тросна се най-малкият и всички отново прошепнаха:

— Шшшшш!

— Аз също не ти вярвам — тихо отвърна Елени. — Ти винаги си измисляш разни неща, винаги си навличаш само неприятности и после лъжеш, за да ти се размине!

Лиъм скръсти малките си ръчички и ядосано тропна с крак.

— Ще ми повярваш — тросна се той, — ако убедиш Конър да дойде с нас!

— Да, помоли го да дойде — започна да я умолява и Флани, въпреки че Шоно клатеше отрицателно глава, размишлявайки над последствията, до които можеше да доведе това.

— Значи ще се изкачим в планината… — промълви Елени, за да изрази съгласието си и да подкани Лиъм да продължи с плана си.

Палавият малчуган се ухили широко, после коленичи на земята, събра една купчина стърготини и се опита да нарисува груба карта на мястото, където бе срещнал Дризит. Планът беше простичък — за примамка щяха да използват Елени, която съвсем нехайно щеше да събира боровинки и горски плодове. Четиримата братя щяха да я последват тайно и да я наблюдават, а тя трябваше да се престори, че си е изкълчила глезена или просто се е наранила. Именно ужасеният вик на Лиъм беше привлякъл онзи Дризит за първи път — щеше да го привлече и сега, особено когато примамката беше хубаво и младо момиче като Елени.

Тя се сепна. Идеята да се чувства като стръв за риболов не и се нравеше особено.

— Е, ти така или иначе не ми вярваш — побърза да добави Лиъм. Продължителната му усмивка и зеещата дупчица от падналия му зъб и подсказаха, че се бе хванала в капана заради собственото си упорство.

— Ще го направя тогава — изсумтя Елени. — И наистина не вярвам на историите ти за твоя Дризит, Лиъм Тисълдаун! Но ако лъвът е истински и ме подгони, скъпо ще си платиш, така да знаеш! — Момичето каза това, обърна се и изскочи от бараката.