Р. Салваторе - Беззвездна нощ

Джарлаксъл беше доволен, че не той, а матроната бе изрекла очевидното. За миг се замисли какво точно означават думите й, после разбра и се поклони възхитено, с широка усмивка на уста. Матрона Баенре искаше останалите (и най-вече Ел-Виденвелп) да повярват, че наистина е изпратила Бреган Д’аерте на съгледваческа мисия в дома Облодра. Така щеше да накара К’иорл да е вечно нащрек, в очакване на натрапници, които така и нямаше да се появят.

— Те изобщо не ме интересуват — продължи Баенре, — важни са единствено робите им. А пък ако К’иорл откаже да се подчини, родът Облодра ще бъде хвърлен в Хищния процеп и забравен завинаги.

Равнодушният, самоуверен тон на матроната направи силно впечатление на наемника.

— Каква възможност й остава, след като първият и вторият дом вече са се съюзили? — подхвърли той.

Ивонел Баенре се замисли, сякаш думите му й бяха припомнили нещо. После поклати глава, като че ли искаше да прогони някаква мисъл и продължи:

— Сега нямам време да обсъждаме срещата ти с Триел — рече тя и Джарлаксъл, който до този миг бе убеден, че именно това е основната причина за посещението му, остана силно учуден. — Искам да започнеш подготовката за похода срещу джуджетата. Ще ми трябват карти на пътя, по който ще стигнем дотам, както и на всички възможни подстъпи към Митрил Хол, така че Дантраг и генералите му да могат да съставят най-добрия план за нападение.

Джарлаксъл нямаше никакво намерение да спори с избухливата матрона и затова кимна.

— Може да изпратим съгледвачи дълбоко в джуджешкия комплекс — започна той, ала нетърпеливата Баенре отново го прекъсна.

— Няма да е необходимо.

Наемникът я изгледа любопитно:

— При последния поход така и не навлязохме в същинските зали — напомни й той.

Устните на Баенре се разкривиха в неимоверно зла усмивка и Джарлаксъл усети как у него се надига приятно нетърпение — какво ли бе намислила неповторимата матрона този път? Много бавно, тя бръкна в една от гънките на пищните си одежди и извади тънка верижка с окачен на нея пръстен, издялан сякаш от нечий зъб.

— Чувал си ли за това? — попита го тя и разлюля странния предмет пред очите му.

— Говори се, че е зъбът на някакъв джуджешки крал и че изтерзаната му душа е в негов плен.

— Джуджешки крал — повтори матроната. — Е, както сам знаеш, на света няма чак толкова много джуджешки кралства…

Джарлаксъл сбърчи чело, после лицето му изведнъж се проясни:

— Митрил Хол? — възкликна той.

Матрона Баенре кимна:

— Съдбата за пореден път е на моя страна. В този зъб е заключена душата на Гандалуг Бойния чук, първи крал на Сребърните зали и основоположник на рода Боен чук.

Джарлаксъл трескаво запрехвърля тази нова информация в ума си. Нищо чудно, че Лолт бе наредила на Виерна да тръгне по следите на своя брат — изменник! Дризт бе просто удобна връзка с Повърхността, дребна пионка в една много по-мащабна игра.

— Гандалуг е длъжен да отговаря на въпросите ми — матроната почти мъркаше от задоволство. — А той прекрасно си спомня как е организирана защитата на Митрил Хол.

В този миг в залата влезе Сос’Умпту и без да обръща никакво внимание на наемника, отиде право при майка си. Противно на очакванията на Джарлаксъл, матроната не й се скара за нахлуването. Вместо това прекъсна онова, което казваше, и с интерес зачака дъщеря си да проговори.

— Матрона Мез’Барис Армго започва да губи търпение — обясни Сос’Умпту.

В параклиса, досети се Джарлаксъл, тъй като Сос’Умпту отговаряше за великолепното светилище на рода и рядко го напускаше. Какво ли означава това, замисли се наемникът. Мез’Барис бе матрона — майка на дом Барисон Дел’Армго, вторият род в йерархията на Мензоберанзан. Защо й бе да идва тук, след като вече се бе съгласила с плана на Баенре?

Защо ли наистина?

— Може би трябваше да се видиш първо с матрона Мез’Барис — лукаво подхвърли Джарлаксъл и по устните на престарялата матрона трепна лека усмивка — както винаги, любимият й шпионин не можеше да бъде заблуден лесно.

— Сигурна бях, че с К’иорл ще е по-трудно — обясни тя. — А чакането щеше да я изнерви още повече и да я направи съвсем несговорчива. Мез’Барис е много по-уравновесена, освен това по-лесно ще види изгодата, която може да извлече от предложението ми. Тя ще се съгласи на война с джуджетата.

Двамата се отправиха към цилиндричната стаичка, където Сос’Умпту вече ги очакваше.

— Пък и — добави матроната и се разсмя, — какъв друг избор й остава сега, когато и дом Облодра се присъедини към съюза ни?