Р. Салваторе - Беззвездна нощ

Без да откъсва поглед от К’иорл, матрона Баенре се върна и седна на трона си.

— Нямам много елфически войни — за първи път в гласа на гордата Одран се усещаше скрито покорство.

— Така е — съгласи се Баенре. — За сметка на това разполагаш с огромни пълчища коболди. И изобщо не се опитвай да ме убеждаваш, че са едва шестстотин. Тунелите на Хищния процеп, където се намира домът ти, са пословично необхватни.

— Мога да ти дам до три хиляди от робите си — К’иорл нямаше никакво желание да се пазари.

— Десетократно повече от това! — изръмжа Баенре.

К’иорл не отвърна нищо, само наклони глава на една страна и се вгледа в нея.

— Няма да се задоволя с по-малко от двадесет хиляди — отсече Баенре, която също бе решена да постигне своето без излишни пазарлъци. — Защитата на джуджешката твърдина ще бъде изкусна, така че ще имаме нужда от безполезните коболди, които да поемат силата на удара им.

— Цената е висока — рече К’иорл.

— Животът на един-единствен мрачен елф струва много повече от двадесет хиляди коболди — напомни й Баенре и добави, за да подсили ефекта на думите си: — В очите на Лолт.

К’иорл се накани да отвърне нещо остро, ала матроната — повелителка на първия дом я прекъсна:

— Спести ми заплахите си! — изкрещя тя и изпъна мършавия си врат. — За Лолт това е много по-важно от дрязгите между елфическите домове и знай, че непокорството на рода Облодра ще улесни неимоверно възкачването на Фаен Тлабар!

Очите на Джарлаксъл се разшириха от изненада и той потърси погледа на Дантраг, ала Повелителят на меча също не знаеше какво да мисли. Наемникът никога не бе чувал подобна недвусмислена заплаха — един дом срещу друг. Този път К’иорл не се усмихна, нито отвърна нещо. Джарлаксъл се взираше в лицето на безмълвната матрона, която отчаяно се бореше да запази спокойствие, и почти виждаше как покълват семената на раздора. К’иорл и домът Облодра нямаше скоро да забравят заплахите на първата матрона, а с дързостта си Баенре със сигурност щеше да си навлече неприязънта на още много родове. Наемникът неволно поклати глава, припомняйки си скорошната среща с боязливата Триел, която един ден щеше да наследи властта над първия дом и да се окаже в центъра на тази взривоопасна ситуация.

— Двадесет хиляди — едва чуто даде съгласието си К’иорл, — стига да успеем да накараме толкова голяма армия от непокорните малки плъхове да ни се подчинят.

С това срещата между двете матрони приключи. Щом К’иорл си тръгна, Дантраг пусна крайчеца на паяжинната нишка и се изкатери навън от малката стаичка.

Джарлаксъл го последва и също се изправи пред сапфирения трон. Там свали шапка и се поклони до земята, при което перото от диатрима, забодено в периферията й, докосна каменния под.

— Майсторско изпълнение — поздрави той матроната. — За мен бе истинско удоволствие, че имах възможност да го наблюдавам…

— Затваряй си устата — остро го прекъсна все още сърдитата матрона и се облегна назад.

Наемникът продължи да се усмихва, но замълча и зачака да чуе какво ще каже тя.

— К’иорл е опасна противничка — замислено проговори матроната. — Няма да поискам много от домашните й елфи, макар че загадъчните им мисловни умения биха ни помогнали да пречупим волята на упоритите джуджета. Единственото, което ще взема от нея, са коболди, а пък жалките изчадия и без това се плодят като зайци, така че това няма да бъде кой знае каква загуба.

— Ами след като победим? — осмели се да попита наемникът.

— Това ще зависи от К’иорл — мигновено отговори матроната и даде знак на останалите, включително и на писарите, да напуснат стаята — на всички бе ясно, че се кани да изпрати Джарлаксъл и войните му на разузнавателна мисия в дома Облодра.

Никой не се възпротиви, с изключение на злата Бладен’Кърст, която не се сдържа и заплашително го изгледа на излизане. Бладен’Кърст ненавиждаше всички мъже; за нея те бяха просто играчки, върху които да изпробва най-новите си мъчения.

Джарлаксъл премести магическата превръзка над другото си око и смигна похотливо.

Бладен’Кърст вдигна поглед към майка си, молейки за разрешение да накаже дръзкия нахалник, ала матроната й даде знак да си тръгва.

— Искаш войните ми да следят всяка стъпка на Облодра — започна наемникът, когато най-сетне остана насаме с матроната — майка. — Никак няма да е лесно…

— Не — прекъсна го Баенре. — Дори бойците от Бреган Д’аерте не са в състояние да шпионират членовете на този загадъчен дом.