Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Тук вече всичко е наред — рече едно от джуджетата, което магьосникът като че ли бе чул да назовават Тибълдорф Пуент или нещо също толкова необичайно (не че някой, наречен Бидърду, имаше право да намира недостатъци на чуждите имена), — затуй аз и моите момци ще си тръгваме.

Магьосникът кимна, после изведнъж се сети, че все още не бе намерил решение на проблема си. Беше си приготвил едно-единствено заклинание за отварянето на междупространствения тунел, ала то беше отишло нахалост, докато се биеше с коболдите.

— Почакай! — извика, и подобното на кучешко изскимтяване, което съпроводи думите му, изненада не — само Пуент, но и него самия.

Бесовойнът го изгледа любопитно и отново се приближи, наклонил глава на една страна, при което дългият шип на върха на шлема му натежа заплашително.

— Почакай! — повтори Бидърду с възможно най-любезния си глас, тъй като имаше нужда от помощта му. — Умолявам те, о, благородно джудже, не си отивай!

Пуент се заозърта на всички страни, сякаш се чудеше на кого ли говори непознатият магьосник. Не по-малко озадачени, останалите изкормвачи започнаха да се почесват по главите и да се споглеждат недоумяващо.

Най-сетне Тибълдорф заби месестия си мръсен показалец в гърдите си, а изражението му недвусмислено говореше, че изобщо не се смята за „благородно джудже“.

— Не ме оставяй! — примоли се Бидърду.

— Ти си жив, а тук не остана никой за убиване — отвърна бесовойнът и, сякаш това обясняваше всичко, отново се накани да си върви.

— Но-о-о-о аз се про-о-о-овалих! — думите на магьосника все повече наподобяваха кучешки вой.

— Про-о-о-овали се? — учудено повтори Пуент.

— О-о-о! — все така отчаяно простена Бидърду. — Ние всички сме о-о-обречени! Прекалено о-о-о е далече!

По това време всички от отряда се бяха скупчили около главатаря си и странния магьосник, привлечени от необикновеното му наречие, ако това изобщо беше наречие. В този момент най-близките врагове — група гоблини, които се спотайваха в съседния тунел — спокойно можеха да ги нападнат, ала никой не искаше да си има вземане-даване с тези свирепи джуджета — гледката на мъртвите коболди, разкъсани на парчета и търкалящи се в собствената си кръв, бе достатъчна, за да разколебае и най-свирепото чудовище.

— Давай направо! — сопна се Пуент, нетърпелив отново да се хвърли в битка.

— О-о-о! — простена магьосникът.

— И стига си вил! — сряза го бесовойнът.

В действителност горкият Бидърду не го правеше нарочно, просто дългите години, прекарани в животинско тяло, си казваха думата в този тежък миг и той непрестанно трябваше да си напомня, че е човек, а не куче.

— Трябва да стигна до началото на коридора — обясни той, този път, без да скимти, лае или вие. — Елфът ми нареди да направя едно заклинание там.

— Тез’ магически работи изобщо не ме интересуват — отсече Пуент и за пореден път се накани да си върви.

— А не искаш ли да срутя проклетите тунели връз главите на проклетите елфи? — лукаво попита Бидърду, опитвайки се (доколкото може) да звучи като истински бесовойн.

— Хм! — изсумтя Тибълдорф, а джуджетата одобрително заклатиха глави. — Туй вече е нещо друго! Аз и моите момци лично ще те отведем!

Вълшебникът се опита да запази сериозно изражение, но вътрешно се поздрави за съвсем навременното хрумване да подразни жаждата на свирепите джуджета за вражеска кръв.

Само след миг вече се носеше напред, повлечен от препускащите изкормвачи. Опита се да им предложи да заобиколят, избирайки тунели, където битката бе постихнала.

Колко наивно!

Бесовойните неотклонно следваха пътя си, поваляйки с еднаква лекота както коболди, така и по-едрите гоблини, които идваха след тях. Веднъж замалко не промушиха две джуджета, които не отскочиха достатъчно бързо при появата им; не отстъпваха, дори когато пред тях се изпречеха сталагмити, а просто се блъскаха в тях, претъркулваха се и продължаваха напред. Преди Бидърду да успее да се възпротиви на този лудешки бяг, входът на тунела, който търсеше, се откри пред очите му.

За миг се зачуди кое ли е по-бързо — междупространственият портал или шепа зажаднели за вража кръв бесовойни, и дори се позабавлява с мисълта да създаде нова магия, наречена бесовойнски конвой. После обаче, му се наложи да насочи вниманието си към много по-належащи проблеми — в пещерата токущо бяха влезли два огромни, бикоглави звяра и един елф на мрака.

— Отбранителна позиция! — изкрещя Бидърду. — Заемете отбранителна позиция и ги задръжте, докато си свърша работата!