Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Колкото и геройства да бе извършил Берктгар обаче, в очите на Кати-Бри Банкенфуере никога нямаше да може да се мери с Щитозъб.

Макар да бе умълчана и замислена, младата жена не беше изпаднала в униние. Както всички останали в Залите, и тя бе изгубила скъпи приятели във войната, ала освен това бе достатъчно калена от битки и изпитания, за да знае, че в живота често става така и че жертвата на загиналите не е била напразна. Тя се смя с глас, когато видя неколцина свиърфнебли да изскубват и малкото коса, която имаха, докато се мъчеха да научат група пийнали джуджета да долавят и разбират вибрациите на скалите. Смя се и когато Риджис се отби в тронната зала, помъкнал купища храна със себе си, макар вече да се бе натъпкал така, че копчетата на жилетката му се пръскаха.

Смя се, и още как, когато Бидърду Харпъл профуча покрай нея, преследван от Тибълдорф Пуент, който лазеше на четири крака и упорито му се молеше да го ухапе!

Ала въпреки това се чувстваше странно самотна, сякаш мислите й я обграждаха със стена и я отделяха от останалите, а онова усещане за нещо, достигнало своя край, не спираше да я потиска, нея, младата жена, която едва сега започваше да живее.

Насред тинята и изпаренията на Бездната, балорът Ерту със затаен дъх гледаше как привидно крехката жена, събрала сякаш цялата красота и всичката злина на Равнините, се приближава към гъбения му престол.

Двамата със собствените си очи бяха видели катастрофата и сега демонът не знаеше какво, да очаква.

Очите му се присвиха заинтригувано, когато я видя да се показва от сивите валма на мъглата, повела след себе си окован пленник. По устните й играеше усмивка, ала никой не бе в състояние да отгатне какво точно вещае усмивката на Лолт, Повелителката на хаоса.

Ерту гордо вдигна глава и се приготви да я посрещне, уверен, че съвсем точно е изпълнил указанията й. Щеше да се брани, ако Лолт се опиташе да стовари вината за неуспеха върху него, макар че ако бе узнала отнякъде за сапфира…

— Носиш ли отплатата ми? — попита той и още повече се изпъчи, опитвайки да си придаде по-внушителен вид.

— Разбира се, Ерту — отвърна Лолт и демонът наклони огромната си рогата глава на една страна, мъчейки се напразно да открие каквато и да било следа от измама или лицемерие, докато тя побутваше пленника към него.

— Изглеждаш доволна — отбеляза балорът.

Усмивката на гостенката му стана още по-широка и той най-сетне разбра. Тя наистина беше доволна! Кралицата на паяците, това въплъщение на злото, най-жестоката сред жестоките, бе доволна от изхода на войната! Матрона Баенре си бе отишла, а с нея си бе отишъл и редът в Мензоберанзан. В града на Мрачните щеше да се възцари невиждан досега хаос; борбата за надмощие между домовете щеше да бъде по-ожесточена отвсякога; мрежите на измяна и черно съзаклятие щяха да оплетат всички в лепкавите си паяжини.

— Още от самото начало знаеше, че походът ще се провали! — обвинително рече демонът.

Лолт се изсмя:

— Не, не очаквах такъв изход — увери го тя. — Изобщо не подозирах, че Ерту може да бъде толкова находчив, когато иска да спаси някого… особено когато този някой е единственият, който може да сложи край на изгнанието му.

Очите на балора се разшириха и големите му, ципести крила се увиха около тялото — недвусмислен, макар и символичен опит да се защити.

— Не се страхувай, мой демонични съюзнико — измърка Лолт. — Ще ти дам възможност да поправиш грешката си.

Ерту изръмжа гърлено. Какво ли щеше да поиска от него Кралицата на паяците този път?

— Боя се, че през следващите десетилетия ще бъда доста заета — продължи тя, — докато се опитвам да сложа край на хаоса в Мензоберанзан.

— Никога не би го направила — насмешливо подхвърли Ерту.

— Е, добре — съгласи се Лолт. — Ще бъда заета да наблюдавам хаоса.

После добави, сякаш едва сега й бе хрумнало:

— Както и теб, за да видя как се справяш със задачата, която ще ти възложа.

Балорът отново изръмжа.

— Когато си възвърнеш свободата, Ерту — рече Кралицата на паяците, — когато безмилостният ти бич се увие около тялото на Дризт До’Урден, моля те, убий го бавно и мъчително. Убий го така, че да мога да се насладя на всеки негов вик!

Едва завършила, Лолт вдигна ръце и изчезна сред сноп от черна енергия.

Зла усмивка разкриви лицето на Ерту. Погледът му се спря върху окаяния пленник, с чиято помощ щеше да пречупи волята и сърцето на Дризт До’Урден. Понякога, каза си той, Кралицата на паяците не искаше никак много.