Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Смутното време бе отминало, ала из Царствата все още имаше ниши, където магията не действаше. Наричаха ги мъртви зони и именно отрицателната енергия на една такава зона бе заключена в сърцевината на сапфира. Тя притежаваше способността да изпива всяко вълшебство, до което се докоснеше, и нито ятаганите на Дризт, нито магическите предпазители, които носеше около глезените си, нито Ка-зид’еа, нито дори заклинанията на мрачните жрици можеха да се преборят с нея.

Всичко трая само миг, тъй като антимагията прекъсна и връзката, която задържаше демона в Материалната равнина и той бе принуден да се върне обратно в Бездната, отнасяйки сапфира със себе си.

Само за миг пламъците в тунела зад Кати-Бри угаснаха. Само за миг оковите, които стягаха ръцете и краката на Гандалуг, изгубиха силата си. Само за миг лепкавото вещество, което обгръщаше Бруенор, изчезна.

Само за миг, ала и той бе повече от достатъчен на Гандалуг, в чиито гърди кипеше вековна ярост, за да разкъса веригите; достатъчен бе и на Бруенор, за да се хвърли напред — когато лепкавото вещество отново се появи, той вече беше далече от него и със свиреп вик на уста тичаше право към матрона Баенре.

Самата тя пък седеше на земята, а вълшебният диск, който също бе изчезнал за миг, сега се рееше над главата й.

Юмрукът на Гандалуг се стовари върху лицето на Куентел и ударът я запрати към стената; после старият крал се нахвърли върху Бладен’Кърст и сграбчи змиеглавия й бич, без да обръща внимание на острите зъби, които се впиха в ръката му.

Въпреки болката, той не отслаби хватката си и като се протегна над рамото й, хвана дръжката на камшика и го усука около врата й.

Вкопчени в двубой на живот и смърт, двамата рухнаха на земята.

Никой в Царствата не бе обграден с повече магии от матрона Баенре; дори драконите със своите здрави брони не бяха защитени от вражески удари по-сигурно от нея. Ала повечето от тези вълшебства изчезнаха в мига, в който черният сапфир унищожи всяка магия в галерията. А никой в Царствата не можеше да изпитва по-свирепа ярост от онази, лумнала в гърдите на Бруенор при вида на старото, изтерзано джудже, което му бе така познато. Ярост, подклаждана от мисълта, че дори и все още да не са мъртви, скъпите му приятели и обичната му дъщеря навярно съвсем скоро ще се простят с живота си. Ярост, насочена към съсухрената Мрачна жрица, която в неговите очи въплъщаваше черното зло, погубило момчето му.

Митрилната брадва, осеяна с безброй резки, се вдигна над главата му и със страховита мощ полетя надолу. Светлосиният диск се пръсна на хиляди късчета, а острието продължи да се спуска все по-ниско и по-ниско. Бруенор усети как оръжието сякаш пламва при досега с един от малкото оцелели магически щитове на матроната; мощен прилив на енергия се вля в ръката му и плъзна по цялото му тяло.

Брадвата позеленя, после се обагри в оранжево, а накрая засия в синьо, докато упорито разсичаше щит след щит. Сляпа ярост се изправяше срещу Мрачна магия. Жестока болка сковаваше тялото на Бруенор, ала той стискаше зъби и сякаш не я усещаше.

Секирата посече крехката ръка, която матрона Баенре бе вдигнала в отчаян опит да се защити, вряза се в черепа й, разполови главата и потъна дълбоко в гърдите й.

Куентел тръсна глава, за да се съвземе от удара на Гандалуг и инстинктивно направи крачка към сестра си. В този миг майка й рухна мъртва и вместо да се притече на помощ на сестра си, Куентел хукна към стената и зеления портал, който отвеждаше в коридора от другата страна. Щом прекрачи прага, се обърна и го посипа със сребрист прашец, който трябваше да затвори портала и отново да направи стената съвършено гладка.

Отворът бързо започна да се стеснява и не след дълго там, където допреди малко зееше врата, сега имаше плътна скала.

Единствено Дризт До’Урден, с помощта на магическите ленти, които опасваха глезените му, успя да се шмугне в тунела, преди порталът да изчезне напълно.

Джарлаксъл и войниците му не бяха далече. Бяха научили, че група свирепи джуджета заедно с огромен, сребрист върколак, са пресрещнали отряд от елитните бойци на Баенре някъде наблизо; знаеха също така, че сънародниците им са победени и сега джуджетата и вълкът бързо приближават към галерията.

Скрит в малка ниша високо в тунела зад галерията, наемникът се досещаше, че брадатите войни са закъснели — битката вътре беше свършила и без тях. В мига, в който Куентел изскочи в коридора, следвана от Дризт До’Урден, Джарлаксъл разбра, че това е краят на похода срещу Митрил Хол.