Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Най-близкото изчадие срещна острата брадва на Бруенор, ала вместо да се строполи мъртво на земята, то избухна във взрив от скверни, киселинни изпарения, които опалиха кожата на джуджето и нахлуха в дробовете му.

— Проклети оркски изчадия! — изръмжа Бруенор и още по-яростно заразмахва секирата си, покосявайки три чудовища само за миг.

Тежък облак надвисна над главата му.

В това време Дризт също не бездействаше. Той нанасяше удари и се движеше между маните толкова бързо, че разяждащите изпарения не успяваха да го докоснат. Само за няколко секунди се справи с множество гнусни създания, ала после се видя принуден да приклекне, за да избегне атаката на един от летящите танари, чазми, както ги наричаха в Бездната.

Когато отново успя да се изправи и да вдигне оръжия, скиталецът се оказа заобиколен от група мани, които ожесточено посягаха към него с дългите си, остри нокти.

Кати-Бри едва не повърна при вида на новите чудовища, които кръжаха в небето. Вече бе успяла да убие цяла дузина мани, но сега трябваше да насочи вниманието си към ужасяващите летящи насекоми.

Завъртайки се рязко, тя стреля по най-близкото от тях почти от упор и въздъхна с облекчение, когато го видя да се премята през глава и да рухва на земята.

Другият демон обаче изведнъж изчезна…

… само за да се появи миг по-късно точно зад нея.

Риджис и Гуенивар видяха огнените струи, които изскочиха от върха на кулата, чуха и шума от разгорялата се битка и още повече ускориха крачка, доколкото им позволяваше тежкият терен.

И този път пантерата вършеше почти цялата работа, а полуръстът само се държеше за нея и гледаше да не изостава. Докато се носеше напред, влачен от силното животно, той неведнъж се удряше в неравния лед, ала нито веднъж не простена, нито се оплака. Колкото и да го болеше, приятелите му със сигурност бяха в много по-тежко положение от него.

— Зад теб! — изкрещя Бруенор и се отскубна от заобикалящите го мани.

Едно от чудовищата се вкопчи в него с все сила, забивайки острите си нокти дълбоко във врата му, ала той сякаш не усети нищо.

Единственото, което имаше значение в този момент, бе Кати-Бри, а тя беше в ужасна беда. Той не можеше да се добере до демона зад гърба й, ала другият танари, онзи, когото тя бе повалила с лъка си, неочаквано се изправи и бавно тръгна към нея.

Огромна грешка.

Кати-Бри се обърна в мига, в който хвъркатото чудовище замахна. Тежкият удар се стовари върху рамото й, но тя го пое и се преметна през глава, за да омекоти силата му, после отново скочи на крака.

Брадвата на Бруенор изхвърча и се заби в гърба на другия танари, поваляйки го на земята за втори път. Демонът се опита да стане, ала притичалото джудже скочи върху него и като измъкна оръжието си от тялото му, започна да нанася удар след удар, докато ледът наоколо не позеленя от кръвта и мозъка на мъртвия звяр.

Междувременно второто чудовище се бе вкопчило в гърба на Бруенор и сега го хапеше и дереше с все сила. Положението като че ли бе на път да вземе лош обрат, ала в този миг остър елфически ятаган потъна дълбоко в тялото на демона, принуждавайки го отново да се издигне във въздуха.

Където стрелата на младата жена веднага го откри. Гнусното създание реши, че му стига толкова и без да чака повече, прелетя над главата й и се насочи обратно към айсберга.

Кати-Бри се обърна, за да изпрати нова стрела срещу него, ала бързо се видя принудена да се прицели много по-ниско — поне двадесетина мани бяха изпълзели иззад ледения блок и сега идваха към нея.

Демонът под Бруенор сякаш се смали, все едно бе кожен мях, внезапно изпразнен от съдържанието си.

Време за губене обаче нямаше и като сграбчи приятеля си за раменете, Дризт го изправи на крака. На непосредствената заплаха за Кати-Бри бе сложен край, ала в това време прииждащите мани се бяха прегрупирали, а те бяха загубили ценни позиции.

Не че това имаше особено значение за двамата другари, калени в безброй битки. Един бърз поглед ги убеди, че младата жена държи групата встрани от тях под контрол и успокоени, те се хвърлиха срещу най-близките редици на чудовищата.

Със смъртоносните си ятагани и светкавични движения, Дризт напредваше най-бързо, посичайки с опиянение протегнатите ръце и източените вратове на гнусните създания. Само за няколко секунди шест от маните бяха мъртви, а елфът вдигаше оръжие за нов удар. Забеляза, че насреща си вече има друг противник, едва когато свирепият му замах бе посрещнат не от едно, а от три остриета.