Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Всички се засмяха нервно.

— Пусни Стъмпет да стане — рече Дризт на Бруенор. — Нека ни отведе, където Ерту е решил. А ти — обърна се той към Риджис, — върви и нека Гваерон Уиндстром, слуга на Миелики и покровител на всички скиталци, бди над теб. Гуенивар ще те отведе, където трябва, но не забравяй, приятелю, че ако не успееш и Креншинибон не бъде надвит, Ерту ще стане непобедим!

Полуръстът само кимна и като се улови за врата на пантерата, се раздели със спътниците си — единствената му надежда, добре разбираше той, бе да се добере до айсберга бързо и незабелязано. Много скоро двамата с Гуенивар се скриха от погледите на останалите. Всъщност, пантерата, със своите остри нокти и силни лапи, които намираха къде да се заловят дори в гладкия, хлъзгав лед, вършеше по-голямата част от работата, а Риджис само се държеше здраво и гледаше да тича достатъчно бързо, за да не й бъде в тежест.

Те замалко не претърпяха злополука, докато слизаха от един особено стръмен леден къс. Гуенивар някак успя да се задържи, ала полуръстът се подхлъзна и политна през глава надолу, повличайки и котката. Риджис прехапа устни, за да не изпищи и затвори очи — не искаше да гледа черната вода, която съвсем скоро щеше да го погълне в мразовитите си обятия.

Гуенивар успя да се залови за леда на сантиметри от морето.

Разтърсени и понатъртени, двамата почакаха за миг, докато се съвземат, после отново поеха напред. Риджис стисна зъби и събра целия си кураж — за нищо на света не биваше да се разколебава, не и сега, когато от задачата му зависеше толкова много.

Приятелите добре разбираха колко са уязвими, докато прекосяват откритите ледове, които ги деляха от Кришал Тирит. Сигурни бяха, че ги следят усещаха, че нещо ужасно е на път да се случи.

Дризт се опита да накара Стъмпет да върви по-бързо, Бруенор и Кати-Бри я изпревариха и се затичаха напред.

Спотаени в пещерата, слугите на Ерту наистина ги очакваха, готови за бой, докато балорът и самият Креншинибон внимателно следяха всяка стъпка на четиримата нашественици.

Отломъкът продължаваше да смята действията на Ерту за глупави — да рискува толкова много, когато в замяна нямаше да спечели почти нищо. С помощта на пръстена, в който бе заключена душата на джуджешката жрица, той използва очите й, за да види къде точно се намира врагът.

Неочаквано, алено сияние озари върха на кулата и сивият сумрак, предхождащ надвисналата буря, отстъпи място на розова мъгла.

Кати-Бри извика към Дризт, после Бруенор я дръпна надолу и я покри с тялото си.

Дризт се блъсна в Стъмпет, за да я събори на земята, ала не успя и се олюля, после продължи напред. Миг по-късно обаче трескаво се опита да забави крачка, видял как от върха на кулата изригва огромна огнена струя и прорязва леда в краката му.

Разнесе се шумен съсък и облак гъста пара обгърна мястото и слисания скиталец. Да спре обаче му бе невъзможно и той се хвърли напред, скачайки колкото сили имаше.

Спаси го единствено щастливата случайност. Огнената струя внезапно угасна, после пламна отново, този път над главата на Стъмпет, прорязвайки нов пролом зад гърба й. Парченца лед се разхвърчаха във въздуха, правейки бездруго непрогледната пара още по-гъста. Изведнъж жрицата се намери върху голям леден блок, който бавно се носеше на югоизток.

Без да показва с нещо, че разбира положението, в което е изпаднала, тя остана на мястото си, вперила празен поглед пред себе си, докато бавно се отдалечаваше от приятелите си.

В това време Дризт, Бруенор и Кати-Бри, останали на същинския айсберг, вече се бяха изправили на крака и отново се хвърлиха напред.

— Наляво! — извика Кати-Бри, видяла някакво същество да се катери по ледения къс пред тях, после едва не се задави, когато успя да разгледа окаяната твар, която пъплеше към тях.

Едни от най-низшите обитатели на Бездната, тези създания се наричаха мани и всъщност бяха духове — призраците на най-жалките отрепки на Материалната равнина. Мъртвешки бледната им кожа, подпухнала от гнусните сокове на разложението, висеше свободно от мършавите им тела, по които лазеха безброй отвратителни, многокраки паразити. На ръст нямаха и метър, но за сметка на това имаха остри нокти и дълги, опасни зъби.

Кати-Бри повали ужасяващото същество с един-единствен изстрел на лъка си, ала това никак не стресна другарите му, които продължиха да се катерят по айсберга.

— Наляво! — отново изкрещя младата жена, ала Дризт и Бруенор нямаше как да я послушат — от пещерата, на по-малко от десетина метра от тях, бяха изскочили цяла орда мани, досущ отвратителна кръстоска между хора и гигантски мухи.