Р. Салваторе - Саблено море

Дюдермонт спря изпитателен поглед върху лицето на Робилард, който се взираше в образа на варварина. Най-сетне магьосникът вдигна очи:

— Може би у него се крие повече, отколкото предполагах — призна той.

— Нима трябва да го оставим да умре по този начин?

Робилард въздъхна, после изръмжа и потърка лицето си толкова яростно, че мършавите му бузи се зачервиха:

— Само ядове ни създава, още откакто се появи в Града на бездънните води и поиска да говори с теб! — озъби се той и поклати глава. — Къде ти! Даже преди това, в Лускан, когато се опита да те убие…

— Не го е направил! — отсече Дюдермонт, сърдит на Робилард, задето беше отворил старата рана. — Заговорът не беше дело нито на Уолфгар, нито на дребния му приятел, онзи Морик.

— Ти си мислиш така.

— Той понася трудностите, без да се оплаква — продължи капитанът и кимна към магическата купа. — Не че за него подобна буря изобщо може да се нарече изпитание, не и след онова, което трябва да е преживял в ръцете на демона Ерту.

— Тогава защо въобще се тревожим?

— Никога няма да намери приятелите си, докато се скита безцелно из зимната планина.

Робилард въздъхна тежко и Дюдермонт разбра, че магьосникът се е видял принуден да се съгласи с него.

— Ама нали вчера забелязахме пирати на хоризонта! — направи последен отчаян опит да се измъкне Робилард. — Нищо чудно още утре да ни се наложи да влезем в бой. Не можеш да си позволиш…

— Ако отново ги забележим, а ти не си се върнал или още не си готов за битка, просто ще ги следваме тайно. Нали знаеш, че както можем да догоним всеки кораб, така можем и да избягаме от всеки кораб, ако се наложи.

— Не обичам да се телепортирам в непознати места — продължи да мърмори Робилард. — Може да се озова прекалено високо и да падна.

— Ами тогава си направи магия за летене, преди да тръгнеш.

— Или пък твърде ниско — мрачно рече Робилард, което бе напълно реална опасност, а всеки магьосник, който се появеше от другата страна на подобна магия прекалено ниско, рискуваше да остави части от себе си из скалите и пръстта.

Дюдермонт нямаше какво да отговори и само сви рамене, но Робилард и без това се оплакваше просто ей така — в действителност вече бе решил да отиде при ранения варварин.

— Изчакайте да се върна, преди да нападате, когото и да било! — изръмжа той, докато ровеше из джобовете си, за да намери всички съставки, от които имаше нужда, за да се пренесе безопасно (доколкото беше възможно!) при Уолфгар. — Ако се върна, разбира се.

— Убеден съм, че ще се върнеш.

— Естествено, че си.

Дюдермонт отстъпи назад и Робилард отвори един скрин и извади дебело, вълнено одеяло. Без да престава да мърмори, той се залови за работа — първо направи магия, благодарение на която се издигна на няколко сантиметра над пода, както и една, която сякаш разкъса въздуха и го изпълни с безброй пъстроцветни мехурчета. Те бързо го обгърнаха и само след миг той вече беше изчезнал, а мехурчетата постепенно се пукнаха и въздухът отново стана цял.

Дюдермонт се втурна към купата с вълшебна течност и успя да зърне Уолфгар частици от секундата преди магията на Робилард да престане да действа.

Достатъчно, за да види как до варварина изниква нечий силует.

Още щом усети, че се подхлъзва, Уолфгар се хвърли по очи и ръмжейки, протегна ръка. Успя да намери пукнатина в оголената от вятъра скала и като напрегна железните си мускули, се изтегли нагоре.

— Ще откараш тук целия следобед, ако продължаваш в същия дух — разнесе се познат глас нейде над главата му.

Уолфгар вдигна очи и видя Робилард да го наблюдава от прохода, заметнал дебело, кафяво одеяло върху магьосническите си одежди.

— Какво… — понечи да попита варваринът, но това моментно разсейване му струва прекалено скъпо и той полетя надолу.

Приземи се върху една скална издатина пет-шест метра по-надолу, но веднага се изправи и погледна нагоре. Видя Робилард да се спуска към него с алебардата в ръка и без изобщо да докосва земята. Докато се приближаваше, магьосникът вдигна още няколко от вещите, които Уолфгар беше изпуснал, а след като ги остави до него, отново се издигна нагоре. Когато най-сетне събра всичко, той лекичко се приземи до варварина.

— Не очаквах да те видя тук — рече Уолфгар.

— Аз също — отвърна Робилард. — Бях сигурен, че ще избереш южния път. Дори изгубих облога, който бяха направил с Донарк, кормчията.

— Парите ли си искаш? — сухо попита варваринът.