Р. Салваторе - Духът на демона

Надеждите й обаче се възродиха от суматохата, която пламна на хълма зад гоблините, от писъците при нападението на Симфония и свистенето на тетивата на смъртоносния лък на пазителя.

Но Пони знаеше, че любимият й не може да дойде достатъчно бързо, за да й помогне. По тясната пътека към нея се приближаваха петима гоблини. Един от тях стреля и едва не я улучи.

Пони остана непоколебима. Пренебрегна страха си и се съсредоточи върху графита. Мълнията падна по-бързо, отколкото очакваше, изцедена от очевидната й нужда, докато най-близкият гоблин бе приближил само на три крачки.

Пони потръпна; бе изразходвала повече енергия, отколкото можеше да си позволи. Коленете й се подкосиха и тя залитна, едва задържайки очите си отворени, за да види, че мълнията все пак бе отблъснала гоблините. Трима от тях бяха паднали и се гърчеха в спазми, а другите двама се опитваха да останат прави, като крайниците им буквално се тресяха.

На върха на хълма Нощната птица изстреля последна стрела, която улучи близкия гоблин право в костеливия нос. После завъртя лъка и го удари с него, а Симфония блъсна друг грозник. След това Елбраян извади Буря, здравото и леко елфическо острие, изковано от безценен силвърил и припукващо от енергия, родена от елфическата магия и от бисера, инкрустирай в ефеса. Пазителят пришпори Симфония и огромният жребец се спусна към следващия гоблин. Докато конят подминаваше изчадието, Нощната птица се провеси от седлото с меч в ръка.

Гоблинът вдигна метален щит, но бисерът в ефеса на Буря грейна в синьо и мощното острие мина през щита, разкъсвайки клупа за ръката, и посече съществото право в лицето.

Така могилата вече бе чиста, а единственият гоблин, който се виждаше, отчаяно търчеше надолу по тревистия склон. Пазителят понечи да го преследва, но се отказа, когато чу светкавицата, пусната от Пони — тихо щракване, а не силен гръм, а подир него и сумтенето на все още живите гоблини.

Елбраян скочи леко от седлото, а Симфония рязко спря и го погледна. Черното тяло на коня блестеше от пот. Той погледна изпитателно своя спътник и потропа с крак, готов и нетърпелив за още битки.

Пазителят сведе поглед от умните очи на животното към тюркоаза на гърдите му — дар от Авелин, който създаваше телепатична връзка между Нощната птица и Симфония — и даде указания на коня.

Изпръхтявайки в знак на съгласие, Симфония препусна нататък, а пазителят бързо сграбчи лъка си и хукна с всички сили към тясната пътека.

Като стигна началото й, той падна на коляно, вдигна Ястребокрилия и опъна тетивата. Само един гоблин лежеше на земята, други двама бяха тръгнали към Пони, а още двама се опитваха да възстановят равновесието си. Стрелата полетя, профуча между най-близките, над главата на трети и удари водача в гърба. Създанието подскочи странно и сякаш политна, преди да падне по очи. Спътникът му, очевидно уплашен от същата участ, нададе вой и се просна на земята.

Вторият изстрел удари най-близкия гоблин в гърдите и пазителят се надигна с Буря в ръка. Нападна, размахвайки меча си насам-натам, повече за да обърка гоблина, отколкото да го удари. Съществото не съумяваше да следва темпото на блестящото острие и собственият му груб меч се удари в него само веднъж-дваж. Гоблинът се олюля и се запрепъва, като се мъчеше да се върти в такт с бляскавото острие.

Буря нападна отляво, отдясно, после пак отдясно, сетне Нощната птица започна лъжлив удар отляво, но внезапно спря движението и последва любимото му гмуркане. Внезапно върхът на меча му политна два фута напред и посече гоблина право в рамото.

Ръката на създанието падна, а мечът му я последва безполезен на земята. Пазителят направи още крачка встрани и отсече главата на последния гоблин. Сетне се върна и без да обръща внимание на воплите на онзи с отсечената ръка, прокара острието си през ребрата право в дробовете му.

Погледна надолу по пътеката и види как Пони напада, този път с меч, и довършва гоблина, който бе паднал, за да се прикрие. Тя погледна към Нощната птица и кимна, а после очите й се ококориха, когато пазителят нададе вик на изненада и скочи към нея.

Пони се обърна и вдигна меч да се защити от онова, което бе изникнало зад гърба й. Великанът се бе завърнал, упорито изкатервайки могилата. Тъкмо се подаваше над ръба, когато Нощната птица го посрещна с блестящия Буря. Промуши едната му ръка, после другата и продължи да сече, докато чудовището немощно се опитваше да го докопа.

Накрая защитата на гиганта отслабна и той вече трудно се удържаше на ръба. Нощната птица спокойно пристъпи напред и го изрита в лицето.