Р. Салваторе - Духът на демона

— Ако интуицията ти е вярна, нашата работа става по-лесна — обясни Елбраян. Все така усмихнат, той й намигна, обърна се и тръгна да закачи дисагите за седлото на Симфония.

Пони не отговори и започна да прибира вещите им. Никога не оставаха на едно и също място повече от една нощ — а понякога дори не изчакваха утрото, ако Елбраян усетеше присъствието на гоблински потери в района. Той приключи първи и хвърли поглед към Пони, на което тя отвърна с одобрително кимване. Елбраян взе колана с меча си и се отдалечи.

Пони бързо привърши с работата си и тихичко го последва. Знаеше, че той отива към сечището, през което бяха минали малко преди да стъкмят лагера си. Там тя щеше да си потърси добро скривалище в гъстите боровинкови храсти в североизточния му край. Пристъпвайки тихичко, както я бе научил Елбраян, Пони най-после си намери укритие.

В това време пазителят вече бе дълбоко потънал в танца. Беше гол, като се изключеше зелената превръзка на лявата му ръка, и държеше своя велик меч Буря, даден от елфите Туел’алфари на неговия чичо, Мейдър Уиндон. Елбраян се движеше елегантно и в пълна хармония, тялото и краката му се извъртаха така, че никога не губеше баланс.

Пони го гледаше хипнотизирана както от красотата на танца, който елфите наричаха би’нел дасада, така и от съвършенството на умението му. Както винаги, когато шпионираше танца на Елбраян — или всъщност не на Елбраян Уиндон, а на онзи, когото елфите бяха нарекли Нощната птица — Пони усети угризения. Но тук нямаше нищо сексуално или похотливо — тя просто се наслаждаваше на красотата, на изкуството и играта на мускулите на нейния любим.

Пони повече от всичко искаше да научи този танц, да върти своя меч в елегантни кръгове, да почувства как босите й крака се сливат с мократа трева тъй, че да усетят всяко стръкче и всяка издатина на земята.

Самата тя не бе лош войн, беше служила в Бреговата стража. Беше се била с много гоблини и паури, и даже с великани, и малцина можеха да я надвият. Но докато гледаше Елбраян, Нощната птица, тя се чувстваше като пълен аматьор.

Този танц, би’нел дасада, беше съвършенство на изкуството, а нейният любим беше съвършенство на би’нел дасада. Пазителят продължи своите сечащи, въртеливи движения, завъртайки се на пети, стъпвайки на една страна, първо напред, после назад, тялото му се привеждаше и сетне се изправяше в грациозна последователност. Това бе традиционният боен стил.

Но тогава внезапно Елбраян промени стойката си, събра пети и постави стъпала перпендикулярно едно на друго. Пристъпи напред на пръсти, приведен и в баланс, колената му се присвиха, дланта му бе вдигната, лакътят свит надолу; ръката бе извита така, че горната й част бе на едно ниво с рамото, а дланта му стоеше високо и бе отпусната. Той пристъпи напред и после отстъпи със ситни, контролирани и невероятно бързи стъпки, след което внезапно ръката му се протегна и сякаш го изтегли. Стана за едно мигване на окото и това, както всяко движение тази сутрин, зашемети Пони. Тъй внезапно се бе спуснал напред Нощна птица, а върхът на Буря потъна в поне два фута от земята, когато ръката се извъртя така, че да направи дълъг и прецизен удар.

Тръпки полазиха по гърба на Пони, когато тя си представи някой враг, промушен от това смъртоносно острие, втренчен и невярващ в бързината на атаката.

С въздишка както на възхищение, така и на раздразнение, Пони се промъкна обратно назад, за да довърши прибирането на лагера.

Елбраян се върна малко след това и макар че по ръцете му се виждаше пот, изглеждаше освежен и готов за бъдещите премеждия по пътя.

Тръгнаха малко по-късно, и двамата на гърба на големия жребец Симфония, който ги носеше без затруднения. Елбраян го насочи на север, встрани от линията на трите града и после на запад, към Края на света, и преди пладне стигнаха малкия гоблински лагер. Бързо проучване на областта ги снабди с информацията, от която се нуждаеха, и те се прибраха в по-гъстите гори, за да разтоварят Симфония и да подготвят нападението си.

По време на ранния следобед пазителят запълзя през гората със своя елфически лък, Ястребокрилия, в ръка. Скоро наближи трима гоблини пазачи и както често се случваше, немарливите създания се оказаха съвсем неподготвени. Бяха се събрали около огромна ела, като един се подпираше на дънера, втори крачеше пред него и си мърмореше нещо, а трети се бе облегнал на дървото и очевидно спеше. Пазителят бе донякъде изненадан, че едното от създанията носи лък. Гоблините обикновено се биеха с тояги, мечове или копия и този лък означаваше, че наоколо вероятно има и паури.