Марк Лорънс - Кралят на тръните

Казах на Сагеус, че греховете ми крещят за още. Възнамерявам да им осигуря компания. Ще паля и ще убивам и земите на Орин, окървавеното наследство на Еган, ще ми паднат в ръчичките. Ще бъда крал на Стрела, на Нормарди, на Конот, на Белпан, на тресавищата Кен, на Орлант и на Ренарските планини. Ще взема тези земи и ще превърна хората им в оръжие. С огън и кръв ще ги пречупя пред волята си, защото в тази игра правила няма и аз ще я спечеля с цената на всичко. След мен и потоп.

Пиша това, докато лагеруваме след дълъг ден усилна езда. Пиша грозно и нечетливо по хартия толкова бяла, колкото може да се купи със злато. Сигурно страниците са били орисани за по-ценни мисли, но ще изтърпят и моите. Сагеус беше изписал своите по кожата си и това го отслаби. Баща ми ги крие в себе си и това го прави бездушен. Аз пиша своите тук, сякаш мастилото и хартията могат да отнемат част от вината ми. Лекарите пускат кръв на своите пациенти, за да източат заразата. Може би вместо това трябва да им дават перо и отровата сама да се излее черно на бяло, а кръвта да си стои там, където ѝ е мястото.

До моите листа са тези на Катерин, намерени и спасени от преизподнята под Ригденова скала. Видях я как гори. Видях я сред пламъците, чух писъците на коня ѝ. Или е било сън, част от последвалия мрак? Така или иначе, вятърът беше разпръснал думите ѝ по мъртвите и аз ги последвах до трупа на едно товарно муле. Веднъж вече имах повод да кажа, че тези чувства са твърде силни, за да изтраят. Че могат само да изгорят. И изгаряйки, да превърнат и нас в пепел. Изгоряхме, и двамата… а аз още я искам. Макар че ако беше тук сега, Катерин щеше да ме мрази, а моята гордост щеше да ѝ отвърне с думи отровни.

Гордостта открай време е моята слабост и моята сила, но има само три неща, с които се гордея. Първото — че изкатерих Божия пръст, изправих се сам на онова високо място и видях света от нов ъгъл. Второ — че отидох в планината с Гог, макар че не можех да го спася от неговия огън, така както никой не може да спаси мен от моя. Трето — че се бих с майстор Шимон, че песента на меча звучеше в главите ни и заедно сътворихме нещо красиво.

Тепърва ще има гордост, толкова много, че да се удавя в нея, но не вярвам да ми се случат още неща, с които да се гордея.

Иде време на страх. Тъмно време. Гробовете все така се отварят, а Мъртвия крал разпъва платна. Но в света има и по-страшно от мъртвите. Иде тъмно време.

Моето време.

Ако това не ви се нрави…

Спрете ме.

Непременно трябва да благодаря на своята читателка Хелън Мазаракис, задето изчете „Кралят на тръните“ на малки части, докато я пишех, и споделяше мнението си за написаното.

Благодаря на Джиндър Буканън от „Ейс“, задето рискува с мен, на нея и на Кат Шербо за усилията им да превърнат поредицата за Разделената империя в успех.

На редакторката ми в „Харпър Колинс Вояджър“ Джейн Джонсън. Тя заслужава огромни благодарности за всичките си усилия. Благодаря също на Ейми Макалок и Лора Мел, които направиха за мен истински чудеса.

И накрая, следва да благодаря на агента си Ян Драри, задето осигури първото ми „участие“ и задето продължава да продава книгите ми по целия свят. Гая Банкс и Вирджиния Аскионе, които работят с Ян в „Шейл Ланд Асоушиътс“, също заслужават благодарност, задето помогнаха историята на Йорг да бъде преведена на толкова много езици.