Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Господарю. - Погледна към Андромаха и се поколеба. Приам му направи нетърпеливо знак да продължи. - Господарю, хванахме го! Явно някой го е предупредил и почти се беше добрал до египетския кораб. Сега го разпитват.

- Чудесно! По-късно ще се присъединя към разпитващите. - Царят все още гледаше надолу към залива. - Онова чудовище новият кораб на Хеликаон ли е?

- Да, господарю. „Ксантос”. Пристигна късно през нощта. Това предизвика интерес у Андромаха. Тя Внимателно следеше Приам, но не можа да разгадае по изражението му дали смята новината за добра, или лоша. След малко той освободи капитана и отново се обърна към нея.

- Нека ти покажа града - каза той и с лекота скочи на високия парапет, а после се, обърна и протегна ръка към Андромаха.

Тя не се поколеба и протегна китката си. Той я хвана и я изтегли до себе си. Вятърът я блъсна и под нея се разкри невероятната височина на кулата.

- Значи няма да коленичиш пред мен? - попита царят.

- Няма да коленича пред никого - отвърна тя, подготвяйки се за бутането, което щеше да я запрати към смъртта й, и готова да го дръпне със себе си.

- Ти ме заинтересува, момиче. У теб няма страх.

- Очевидно у теб също, царю Приам.

Той изглеждаше изненадан.

- Страхът е за слабите. Огледай се наоколо. Това е Троя. Моята Троя. Най-богатият и могъщ град на света. Построен от изплашени хора, но хора с въображение и смелост. Става по-богат с всеки изминал ден, а с това нараства и влиянието му.

Внезапно, за изненада на Андромаха, царят се протегна и опипа лявата й гърда. Тя не трепна.

- Ще свършиш работа - каза Приам и отдръпна ръка, а после й махна, че може да си върви. - Ще ми родиш силни деца.

В сърцето й се прокрадна леденият червей на страха.

- Имаш предвид на твоя син Хектор, царю - поправи го тя с по-твърд глас, отколкото трябваше.

Той пристъпи напред по-бързо, отколкото беше очаквала и отново се надвеси над нея.

- Аз съм твоят цар - прошепна в ухото й и тя усети горещия му влажен дъх. - А Хектор не е тук. Може да не се върне до пролетта.

Перспективата да бъде затворена в двореца на Приам през дългите седмици на зимата изпълни Андромаха със смут.

- Можеш да си вървиш - каза царят и й обърна гръб, загледан в залива.

Андромаха скочи леко от парапета и тръгна към стълбите. Тогава Приам отново я повика и тя се извърна.

- Още си девствена, така ли?

- Аз съм онази, която съм, царю Приам - отвърна тя, неспособна да сдържи яда в гласа си.

- Тогава не забравяй коя и какво си - посъветва я той. - Ти си собственост на Приам, докато той не реши, че можеш да станеш нечия друга собственост.

ДОМЪТ НА ЗМИИТЕ СЕ ОКАЗА ПО-ГОЛЯМ, отколкото Ксандер си мислеше. Имаше четири огромни сгради, разположени в квадрат с открита градина помежду им, в която бе издигнат олтар на бог Асклепий.

Навсякъде имаше хора - жени в дълга червени рокли, мъже, облечени в бели туники, жреци с широки роби в синьо и златно. Имаше и тълпи от молители, които се редяха на опашка пред трите маси, разположени около олтара. Всеки носеше дарение - някой имаха клетки с бели гълъби, друга предлагаха парфюми или предмети от мед и сребро. Ксандер видя, че всеки молител получава малък папирус, който докосваше до устните си, преди да го пусне в голям меден съд на масата до жреца.

Момчето, което се разхождаше из градината, изобщо не разбираше защо правят това и накрая реши да се върне в стаята си.

Само дето нямаше представа къде е тя. Четирите сгради изглеждаха напълно еднакви. Влезе в една от тях, последва дългия коридор и се озова в голяма кръгла зала. В ниши в стените бяха разположени статуи на боговете. В основата на всяка от тях бе поставена дълбока сребърна чаша и малък мангал, пълен с нагорещени въглени. Той разпозна статуята на Деметра, богинята на плодородието, защото носеше кош с царевица на главата си и бебето Персефона пред гърдите си. Други му бяха непознати. Въздухът бе изпълнен с миризмата на тамян и той видя двама жреци, които обикаляха статуите. Първият наливаше вино в сребърните чаши, а вторият хвърляше малки папируси в огъня на мангалите.

Чак тогава Ксандер разбра. Листчетата на молителите бяха предавани на боговете. Чудеше се как ли Деметра ще разбере какво точно е искал богомолецът от нея по прахта.

Той излезе от храма и видя Макаон - лечителят, който се грижеше за него. Ксандер го повика и мъжът извърна глава. Беше висок и прегърбен, с къса тъмна коса, оредяваща по слепоочията. Очите му изглеждаха изморени.